Доклад на Liberties и Greenpeace: Правителствата на ЕС използват мерките за борба с пандемията, за да ограничават гражданското пространство и нашите свободи​

Ограничаване на правото на протест, свободата на словото и сдружаване, и достъпа до информация - ето какви политически ​дивиденти извлякоха правителствата на ЕС от пандемията. Повече подробности ще​ откриеш в съвместния доклад на Liberties и Greenpeace.

За да защитят общественото здраве, правителствата приеха мерки, които коренно промениха начина ни на живот. Временни ограничения на определени свободи навярно са необходими, за да се спасят човешки животи и да се предпазят рисковите групи от заразяване. В много страни обаче действията на управляващите са спорни. В някои случаи те просто отиват твърде далеч, без това изобщо да се налага.

Понякога правителствата умишлено използват ситуацията, породена от COVID-19, за да подкопаят демокрацията и индивидуалните свободи по начини, които наистина застрашават общественото здраве. По-конкретно става въпрос за наложените ограничения на правото на протест, свободата на словото, достъпа до информация и свободата на сдружаване, които са ненужни, и непропорционални.

Тези права са изключително важни. Те предоставят на гражданите инструментите, от които се нуждаят, за да се уверят, че правителствата се ръководят от принципа за най-добрия интерес на обществото, когато предприемат действия за справяне с пандемията.

За да видиш това съдържание, трябва да приемеш третата част на бисквитките.

Въпреки че няма претенции за изчерпателност, докладът описва някои от най-потресаващите събития, на които станахме свидетели напоследък в редица страни от ЕС. Той разкрива как начините, които правителствата използват, за да се справят с пандемията, са довели до ненужни и непропорционални ограничения на гражданското пространство, и нашите свободи. Те също така неправомерно възпрепятстват активизма и демократичното участие.

Тенденциите, наблюдавани в целия ЕС, будят тревога

Обезпокоителни тенденции откриваме в целия ЕС, макар че без съмнение отделни страни се открояват като особено ярки пимери. Събраните доказателства показват, че повече от половината от държавите членки не успяват да защитят правото на хората на мирни събрания. Те не въведоха мерки, позволяващи протестите, които същевременно да зачитат правилата, приети от здравните служби заради пандемията. Правителствата просто злоупотребиха с изискването за физическо дистанциране, за да създадат общи или квази абсолютни забрани за мирни демонстрации. В доклада са споменати Белгия, Франция, Германия, Италия, Румъния и Словения.

За да видиш това съдържание, трябва да приемеш третата част на бисквитките.

Тези, които все пак отстояваха това свое право, бяха подложени на накърняващо поверителността наблюдение (като в Словения) и сериозни санкции (като в Белгия, Германия, Гърция, Италия, Словакия и Испания). Няколко мирни протеста, например във Франция и Швеция, бяха насилствено прекъснати от полицията. В редица страни строгите ограничения върху събранията останаха дори след смекчаването на мерките за социално дистанциране и отварянето на моловете, магазините, и ресторантите. Такъв е случаят в Румъния, където забраната за провеждането им все още е в сила.

Ускорено законотворчество и промени в парламентарните процедури

В много държави прибягват до тези прийоми с цел силно ограничаване на възможностите на гражданите, активистите и организациите на гражданското общество да изразяват мнение относно действията на правителствата. Примери, доказващи съществуването на подобни тенденции, наблюдаваме в страни като Германия, Нидерландия, Полша, Румъния, Словения и Испания.

Извънредната ситуация също така се използва от някои правителства, по-конкретно тези на Унгария, Полша и Словения, за допълнително отслабване на защитата на околната среда, и правата на човека. Същевременно ограниченията върху правото на достъп до информация от обществен интерес затрудняват контрола върху това как властимащите упражняват засилените изпълнителни правомощия. В доклада са споменати страни като Австрия, Чехия, Унгария, Италия, Нидерландия, Румъния и Словения.

За да видиш това съдържание, трябва да приемеш третата част на бисквитките.

Тормоз и дискредитиране на журналисти

Това ограничаване на демократичното участие се задълбочи в някои държави, които въведоха крайно рестриктивни мерки върху правото на свобода на изразяване. Редица правителства използваха факта, че в настоящата ситуация трябва да предотвратят разпространението на дезинформация. Това стана претекст за налагане на цензура върху свободата на словото. Унгария и Румъния са най-фрапиращите примери, а България реши да ги последва.

В някои публикации се съобщава също така, че властимащите отказват да се срещат с журналисти, активисти и представители на организациите на гражданското общество. Понякога те дори ги дискредитират и подлагат на тормоз, когато изразяват съмнения относно действията на правителствата или ги критикуват. Тревога будят по-специално жалбите за клевета и отправени заплахи в Словения.

В редица страни тези най-нови ограничения, въведени заради пандемията, са само част от поредица от мерки, приети от правителствата през последните години. Те вече съвсем ясно потвърждават факта, че в целия ЕС се наблюдава опасно отстъпление от демокрацията на участието и гражданските свободи.

Някои национални правителства превърнаха COVID-19 в инструмент. Те го използват, за да ускорят усилията си за създаване на среда, която потиска активизма, ограничава способността на хората да участват в демократичните процеси и възпрепятства работата на тези, които следят дали властимащите зачитат правилата, като например организациите на гражданското общество.

ЕС трябва да използва инструментите, с които разполага, за да възстанови гражданското пространство и насърчи свободите

За съжаление по-рано отправените предупреждения от страна на международни органи за наблюдение на ООН и Съвета на Европа, и от мониторингови организации доказаха правотата си, и от гледна точка на настоящата ситуация в ЕС. Фактът, че правителствата ни не са успели да защитят гражданските свободи, доколкото това е в техните възможности, е повод за безпокойство. Особено тревожно е, че се случва по време на пандемия. Сега обществото се нуждае от инструменти за гражданска ангажираност, за да се увери, че властимащите правят всичко възможно, за да защитят здравето му.

Гражданите са обърнали поглед към ЕС. Те очакват от него да помогне на правителствата им да преодолеят пандемията възможно най-скоро. Много лидери на ЕС осъзнаха, че Съюзът трябва да направи повече, за да попречи на авторитарните популисти да се възползват от общественото недоволство, за да подклаждат евроскептицизма. Има обаче и нещо друго, което също е толкова важно. ЕС трябва да защити гражданските свободи в държавите членки и категорично да се противопостави на правителствата, които използват кризата, за да затворят устата на критиците си, и нарушават принципите на демокрацията за разделение на властите.

В доклада си ние, Greenpeace Europe и Civil Liberties Union For Europe, препоръчваме на институциите на ЕС да използват всички инструменти, с които разполагат, за да възстановят гражданското пространство, и да насърчат свободите. Така ще дадат възможност на гражданите да се уверят, че правителствата им откликват на техните нужди и работят за тях не само по време на пандемията, а и след това.

ТУК МОЖЕШ ДА ИЗТЕГЛИШ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА ДОКЛАДА