Ето как можем да използваме правата на човека, за да си възвърнем свободите след края на пандемията

След като това ще помогне да се спре разпространението на заразата, много от нас не се притесняват, че правителството временно е отнело свободите ни. Правата на човека ни дават инструментите, за да си ги възвърнем веднага щом ограниченията станат ненужни.

Когато даваме на политиците разрешение да управляват, ние очакваме от тях да направят най-доброто за всички нас. През следващите месеци нашите общности ще трябва да се справят с много трудности заради пандемията от коронавирус. Надяваме се, че правителствата ще използват правомощията, предоставени от нас за времето на мандата им, за да ни опазят и да окажат нужната подкрепа на всеки. Понякога на тях им се налага да поискат от обществото временно да се откаже от някои свои свободи. Това може да се случи само когато то е в голяма опасност. Нарича се "извънредно положение".

За какви точно свободи говорим?

Ние живеем в общество и имаме потребност от социални контакти. Обичаме да пътуваме, да се разхождаме, да се срещаме с приятели и роднини, да ходим на концерти, спортни събития, църква, и на работа. Затова имаме право на „свободно придвижване“ и на „събрания“. Ако обаче ги упражняваме, за да се виждаме с много хора по време, когато върлува опасен вирус, ние на практика помагаме за разпространението му.

Всички ние също така искаме да имаме собствено лично пространство, за да прекарваме известно време, знаейки, че никой не ни наблюдава. Тогава можем свободно да обменяме мнения, да четем новините или да ходим на разни места. Ето защо имаме право на лична неприкосновеност, позволяващо ни да запазим личната си информация само за себе си. Днес всеки използва интернет и има мобилен телефон. Така че винаги могат да се открият доста неща, свързани с личния ни живот, онлайн. Много правителства искат да получат достъп до тях, за да научат кой е заразен, къде е бил преди това и дали хората си стоят у дома.

Какъв е проблемът?

Понякога управляващите отиват твърде далеч в ограничаването на свободите ни или продължават да го правят дори когато вече не е необходимо. Точно това се случи след терористичните атаки в Европа преди няколко години. Много правителства дадоха правомощия на силите за сигурност да ни шпионират, да забраняват протестите и да издирват, и арестуват хора, без да имат доказателства срещу тях. Голяма част от тези рестриктивни мерки все още са в сила. В крайна сметка се оказа, че не е имало някаква полза от нито едно от тези действия и те на практика не са помогнали за предотвратяването на атентатите или за осъждането на извършителите.

Днес много правителства на ЕС използват нашата лична информация, за да ни проследяват къде ходим или как се чувстваме. В това няма нищо нередно, ако се прави само с цел да се спре разпространението на коронавируса и след кратко време тя се изтрива, а когато пандемията отмине, престанат да я събират. Така нахлуването в личния ни живот ще бъде сведено до минимум и може да помогне за спасяването на много хора. Сега обаче управляващите в някои страни от ЕС изискват от телефонните компании да им предоставят всичката информация, която имат за нас, без да гарантират, че тя ще бъде защитена по какъвто и да било начин. Ние не знаем колко дълго те ще я съхраняват, за какво ще я използват в бъдеще и дали изобщо някога ще преустановят тази практика.

Много правителства като британското, италианското и френското също така приеха закони, позволяващи на полицията да арестува хората, ако се събират на публично място или съществуват подозрения, че са носители на вируса. Във Великобритания тези правомощия ще останат в сила в продължение на две години. Вероятно този период е много по-дълъг от необходимия. В Италия и Франция тяхното действие ще бъде подновявано през няколко седмици или месеци.

Как да си възвърнем свободите?

Представи си, че има закон, позволяващ на полицията да ти вземе колата, за да може да достави животоспасяващи лекарства. Сигурно ще се радваш да помогнеш. Въпреки това обаче ще поискаш гаранции, че ще ти я върнат възможно най-скоро, нали? Може би ще трябва също така да те уверят, че няма да я използват за нещо друго, като например за разходка до морето. Вероятно ще ги попиташ дали има независим съдия, към който можеш да се обърнеш, за да провериш тези неща. По същия начин трябва да постъпваме, когато става дума за нашите свободи, като например личната ни неприкосновеност, способността ни да се придвижваме или да се срещаме с други хора.

Ето защо имаме право да се обърнем към независимите съдилища. Тяхна работа е да проверяват действията на управляващите, когато те ограничават свободите ни. Съдиите ще се уверят, че нашите лидери не ни отнемат повече, отколкото наистина е необходимо. Те също така ще се погрижат да си ги възвърнем веднага щом като рестриктивните мерки на правителствата станат ненужни. Същото се отнася и за представителите ни в парламента. Когато гласуваме на избори, ние упражняваме правото си да ги избираме. Тяхна работа е да гарантират, че министрите не ни отнемат твърде много свободи или че не го правят за по-продължителен период, отколкото се налага. В следващите статии ще ти обясним как да разчитаме на независимите журналисти и на активистите за човешки права, и демокрация, за да сме сигурни, че министрите не злоупотребяват с правомощията, които имат.

В страни като Унгария, които нямат независими съдилища или не провеждат честни избори, или пък правителството контролира по-голямата част от медиите и напада активистите, е по-трудно да използваме правата си, за да си възвърнем свободите. Изглежда, че там управляващите са решили да използват коронавируса като извинение за предприемането на допълнителни стъпки към установяването на диктатура. Премиерът Орбан например иска да приеме закон, позволяващ на правителството да хвърля в затвора журналисти, които критикуват действията му. За съжаление Европейският съюз не прави много за защитата на демокрацията в тази държава. Ето защо е важно всички ние да разберем, използваме и отстояваме правата, и свободите, които притежаваме.