Български закон срещу „радикалния ислям“ заплашва да доведе до нарушаване на свободата на изразяване

Промените, насочени срещу „радикалния ислям“ са дискриминационни и могат да имат за резултат стигматизиране на религиозните убеждения на големи групи от хора, както мюсюлмани, така и представители на други религиозни общности.

В началото на декември на първо четене българският парламент прие промени в Наказателния кодекс, според които ще се наказват с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от 5000 лева (2500 евро) лица, които проповядват радикален ислям или друга идеология, използваща верски убеждения за политически цели. Законопроектът беше внесен от крайнодясната коалиция, участваща в управлението на страната, „Обединени патриоти“. Според приетия на първо четене текст „радикален ислям“ е „когато едно лице агитира за създаване на ислямска държава (халифат), когато агитира за налагане на законите на Шериата над светските, агитира за насилствено прилагане на религиозни принципи, пропагандира насилие във вид на свещена война срещу немюсюлмани, извършва агитация и набира последователи за терористични организации, базирани на исляма“.

По силата на редица международни договори България има задължение да криминализира някои форми на публично изразяване, с което се подбужда към насилие или омраза, насочени срещу групи лица заради тяхната расова, етническа, религиозна или национална принадлежност; с което се подбужда към терористични престъпления или други насилствени деяния; с което се разпространяват идеи за расово превъзходство или омраза или се подбужда към расова дискриминация. Българският Наказателен кодекс предвижда наказателна отговорност също така за обида и клевета, както и за форми на изразяване, които представляват подбуждане към престъпление, издаване на държавна тайна и др.

Законопроектът надгражда върху частта от Наказателния кодекс, с която се предвижда максимално наказание до три години лишаване от свобода за проповядване на „фашистка или друга антидемократична идеология“. Тази разпоредба, която е остатък от наказателното право на тоталитарния режим, продължава да противоречи на международните стандарти за защита на свободата на изразяване с неяснотата на термина „недемократична идеология“ и с пълната забрана на всякакво нейно „проповядване“ независимо от контекста и ефекта. В решението си по делото Гюндюз срещу Турция от 2003 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че мирното проповядване на недемократична идеология, която е израз на религиозни убеждения, е защитено от чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека и наказването на подобни форми на изразяване е нарушение на тази разпоредба.

Понастоящем много, при това широко разпространени религиозни доктрини, проповядват върховенство на нормите на религията над тези на държавата, а някои отхвърлят демократичния правов ред в името на такъв, основан на предписанията на религиозната доктрина. Когато това се прави чрез мирни средства, не се призовава към насилие и е израз на дълбоко възприета религиозна вяра, криминализирането на съответните форми на изразяване е недопустимо.

Сериозен проблем е и предложената в законопроекта промяна, с която се криминализира също така използването „на верски убеждения за политически цели“, които включват пропагандирането на „изменение на съществуващия конституционен и правов ред“. ЕСПЧ в редица дела срещу България отбеляза неяснотата в съдържанието и недопустимата широта в обема на понятието „политически цели“, което българските правоприлагащи органи са възприели по дела за регистрация на политически партии и нестопански организации. Този порок в случая с обсъждания текст е въведен на законодателно ниво и е доведен до абсурд. От текста следва, че нито една религиозна общност в България няма да е в състояние да пропагандира изменение на законодателството, в това число по въпроси, свързани с нейния собствен статут.

Предлаганите промени са дискриминационни и противоречат на международното право и могат да имат за резултат стигматизиране на религиозните убеждения на големи групи от хора, както мюсюлмани, така и представители на други религиозни общности. Предстои този законопроект да бъде гласуван и на второ четене.