Tech & Rights

​С или без документи, правата на човека остават същите

Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността публикува своите общи препоръки срещу дискриминацията, която засяга мигрантите с нередовен административен статут.

by Cristina de la Serna Sandoval
Държавите членки често използват миграцията като извинение, за да оправдаят практики, които не зачитат правата на човека или за да откажат достъп до някои основни услуги на тези, които не разполагат с документи.

Свидетели сме на този феномен - редица европейски държави (както и самият Европейски съюз) дават съмнителен отговор на бежанската "криза". Действащото правителство в Испания отправи призив за миграционен контрол, за да оправдае своите практики, които са в противоречие с правата на човека като например отказ на достъп до здравни грижи на мигранти с нередовен административен статут и масови връщания от Сеута и Мелила.

Правата на човека преди всичко

Някои твърдят, че съществува неразрешимо напрежение между законното право на държавите да контролират своите граници и задълженията им по редица международни правни стандарти да спазват човешките права. По тази логика обаче би трябвало да има баланс между граничният контрол, който да взима връх в определени случаи, но в други - правата на хора без документи да бъдат взимани предвид на първо място.

Важно е да изясним, че този конфликт е пълна заблуда: той не съществува, защото по същество хората, които го изтъкват, се опитват да сравняват две стойности, които са несравними. Правата на човека стоят над всеки друг юридически обект, включително контрола на миграцията.

Както Комисията на ООН по правата на човека установи "упражняването на правата, признати от [Международния пакт за граждански и политически права] не се ограничава само до гражданите на подписалите го държави, а трябва да бъде достъпно за всички лица, независимо от тяхната националност или статута им като лица без гражданство, включително хора, търсещи убежище, бежанци, работници мигранти и други в рамките на територията или под юрисдикцията на подписала държава."

Въпросът за зачитането на човешките права на мигрантите е обект на особено внимание от страна на международни организации. Те се фокусират върху борбата с расовата дискриминация, тъй като много държавни практики в областта на "контрола на миграцията" могат да доведат до дискриминация въз основа на етнически или национален произход.

Тези организации разполагат с насоки към държавите, чрез които напомнят за задълженията им към лицата под тяхна юрисдикция. Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация предложи редица такива насоки преди няколко години със своята Обща препоръка номер 30 относно дискриминация по отношение на не-граждани. Европейскатата комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН), която е организация под егидата на Съвета на Европа, наскоро публикува своята Обща препоръка номер 16 за предпазване на нередовните мигранти от дискриминация.

The Spanish government justifies summary returns at the borders of Ceuta and Melilla (seen here) by citing the need to control migration.

Насоките на ЕКРН са може би най-ясните и подробни препоръки, които съществуват към днешна дата по този въпрос. В допълнение към искането, което гласи, че зачитането и гарантирането на човешките права на мигранти с нередовни документи (включително здравеопазване и достойни условия на труд) е задължително, тези насоки призовават и да бъдат отделени държавните агенции, които отговарят за контрола на миграцията от агенциите, отговорни за подпомагане и предоставяне на услуги за мигрантите.

Това ще доведе до облекчаване работата на всички органи, които предоставят услуги (образование, здравеопазване, жилищно настаняване, социално осигуряване, правна помощ, правосъдие и т.н.), от "намесата на институциите по миграционен контрол."

Освен това, за да изпълнят Обща препоръка 16, членките трябва да приемат закони, които забраняват на публични или частни организации да споделят лични данни или статута на мигранти, освен при изключителни обстоятелства, определени от закона, и само в случаите, когато този обмен на информация е предмет на правен преглед.

Забрана на "злоупотребата с контрол върху миграцията"

Препоръката изисква също така държавите да забранят дейности като миграционен контрол (проверки на самоличността) в близост до места като училища, здравни центрове, субсидирани жилища, хранителни банки или религиозни обекти.

Препоръката призовава още държавите да забранят "злоупотребата с контрола върху миграцията или други дейности по правоприлагането, които се основават на расово профилиране" и да "гарантират ефективен и независим надзор на всички полицейски практики."

Държавите обаче се насърчават да "създадат практики гарантиращи, че мигрантите с нередовни документи, които са жертви на престъпления, са наясно с правата си и могат да съобщят на правоприлагащите органи, да дадат показания в съда и да имат достъп до правосъдие, без да се налага техните данни да бъдат споделяни с органите, отговарящи за контрола по миграцията."

Етническо профилиране в Испания

Испанските власти трябва да вземат под внимание тези насоки, предоставени от ЕКРН. Етническото профилиране в страната е често срещана практика, тъй като полицията проверява самоличността като част от контрола по миграцията. Този вид проверка обичайно се извършва около училищата или в близост до центъра на Каритас - това бе съобщено от самата НПО.

Ethnic profiling is quite common in Spain, where police are empowered to initiate migration-related procedures.  (Montecruz Foto)

Също така в Испания Националният полицейски корпус използва данни за населението от общинския регистър и прави кръстосана проверка на тази информация с разрешителните за пребиваване, като по този начин търси мигранти с нередовен административен статут в собствените им домове, а след това ги санкционира.

Добавянето в общинския регистър на населението е ключова стъпка за достъпа до обществени услуги като здравеопазване например. Испанските власти също така не успяват да изпълнят препоръката, която призовава личните данни на лица без документи да не бъдат използвани срещу тях, когато съобщават за престъпления на които са жертва.

Докладването на престъпления е рисковано

Полицията не само е упълномощена да дава ход на процедури, свързани с миграцията, но е и органът, на който се докладват престъпленията. Така с изключение на случаите на домашно насилие, лицата без документи се излагат на съвсем реален риск от депортиране и се поставят в положение на крайна уязвимост, ако докладват в полицейския участък, че са били жертва на престъпление.

Ето защо е наложително да се вземат мерки и да се сложи край на тези практики, които са легални, но на практика дискриминират и пречат на ефективното упражняване на правата на човека от мигранти с нередовен административен статут.

Тази статия излезе първо в раздел "Contrapoder" на вестник Eldiario.es.