Какви ще бъдат последствията за унгарското правителство от парламентарния вот?

Европейският парламент току-що одобри активирането на бърза процедура. Целта на това действие е да се защитат основните принципи на демокрацията и гражданските свободи.

Процедурата е известна като "член 7", тъй като е формулирана в член 7 от Договора за Европейския съюз. Парламентът всъщност не гласува за налагане на конкретни санкции на унгарското правителство. Той няма такива правомощия. Вотът е само първата стъпка. Tой води единствено до задействане на процедурата по член 7.

Защо Орбан загуби подкрепата на дясноцентристкото крило в Европейския парламент?

Депутатите от партията на Орбан, Фидес, принадлежат към групата на Европейската народна партия (ЕНП), която е най-голямата в Европейския парламент. Доскоро тя винаги гласуваше анблок против резолюциите, критикуващи унгарското правителство. Това бе проява на лоялност към Фидес, която е неин член.

Недоволството на депутатите от ЕНП от действията на Орбан, насочени срещу правата и демокрацията, непрекъснато расте. Въпреки това дори в дните, предхождащи гласуването, все още не бе ясно дали ръководството на групата няма да го защити. То обаче реши да одобри активирането на член 7 срещу унгарското правителство.

Няма как да разберем какво точно накара ЕНП най-накрая да промени мнението си и да откаже да подкрепи Фидес. Наскоро Орбан започна да създава по-тесни контакти с авторитарни популистки политически партии като полската Право и справедливост и италианската Северна лига. Те не принадлежат към ЕНП. Най-вероятно Орбан е заплашил ръководството й, че ще напусне групата. Той сигурно се е заканил, че ако ЕНП гласува в полза на член 7, ще оттегли дванадесетте си депутати, за да се обедини с авторитарните популисти. ЕНП обаче реши, че това е блъф. Тя смята, че Фидес няма никакво желание да напусне най-голямата политическа група в Европейския парламент. Освен това Манфред Вебер, който е лидер на ЕНП в Европейския парламент, може би възприе вота като възможност, която му се предоставя, за да затвори устата на критиците си. След изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през следващата година, Вебер иска да стане новия председател на Европейската комисия. В миналото той често е критикуван за това, че винаги е заставал зад Орбан, въпреки действията му, които грубо нарушават европейските ценности. Сега вече Вебер може да посочи гласуването в подкрепа на член 7 като доказателство, че е готов да постави прилагането на основните правила на ЕС над партийната политика.

Какво ще последва?

Сега Унгария ще бъде включена в дневния ред на Съвета на ЕС. Там се срещат министрите от всички страни от ЕС. Процедурата по член 7 вероятно ще бъде продължителна и не е ясно какъв ще е крайният резултат. За да се стигне до налагане на санкции, трябва да се проведат най-малко три гласувания в Съвета, на три различни етапа.

Първи етап

Двадесет и три от 28-те правителства на ЕС трябва да подкрепят становище, в което се казва, че са съгласни, че съществува "очевиден риск от тежко" нарушение на основните права и свободи, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз. Те могат също така да отправят препоръки към унгарското правителство преди гласуването.

Всеки, който е запознат със ситуацията в Унгария, е наясно, че вече не може да става дума за риск, а за реално нарушаване на ценностите, посочени в член 2. Въпреки това най-вероятно Съветът ще реши да започне процедурата от първата й фаза.

За приключването й няма определен краен срок, с който Съветът следва да се съобразява. Правителствата могат да решат да оставят въпроса в дневния си ред и да продължат преговорите по него през следващите месеци. Видяхме, че точно така постъпиха в случая с полското правителство, което също е в дневния ред на Съвета във връзка с член 7.

Защо правителствата ще искат да вкарат процедурата в задънена улица на този етап? Защото тези, които искат да защитат ценностите, посочени в член 2, не са убедени, че 23 правителства са готови да подкрепят член 7, ако гласуването се проведе сега. Наистина е така, защото някои от тях се страхуват, че един ден може да ги споходи същата участ. По тази причина правителствата, които се притесняват от случващото се в Унгария и Полша, могат просто да оставят нещата в състояние на неопределеност, за да продължат да водят политически дискусии в Съвета, без да се налага да вземат формално решение.

Втори етап

Ако на първия етап на гласуването в Съвета се събере необходимото мнозинство и ситуацията в Унгария не се подобри, тогава Съветът може да реши да премине към втората фаза и отново да гласува. Този път правителствата трябва да се съгласят, че в Унгария е налице "тежко и продължаващо" нарушение на основните права и свободи. Сега обаче трябва да се постигне единодушие (разглежданата страна, която в този случай е Унгария, не участва в гласуването).

Това е най-трудната част. Вероятно правителствата, които са скептично настроени относно прилагането на член 7, могат да бъдат убедени да променят мнението си. Полша и Унгария обаче си дадоха дума, че ще се защитават една друга и ще блокират подобен вот, ако някога се наложи. Някои представители на академичните среди заявиха, че Съветът може да се справи с тази пречка, като на втория етап проведе гласуване едновременно и за двете страни. Това би ги изключило от вота и те няма да могат взаимно да се подкрепят. Проблемът е, че не е ясно дали това е съвсем законно.

Трети етап

Ако гласуването на втория етап е успешно и не се констатира подобряване на ситуацията в Унгария, тогава Съветът може да пристъпи към третата фаза. Сега вече той може да наложи санкция. Решението се приема с квалифицирано мнозинство, което на практика означава, че 16 от всичките 28 правителства трябва да го подкрепят.

Санкция по член 7 може да бъде всяка мярка, която отнема право, което страната е получила при присъединяването си към ЕС. Най-често посочваният пример е, че правителството губи правото си на глас. Това означава, че то няма да може да казва какви закони ще приема ЕС. Когато се присъединят към ЕС, държавите получават много привилегии. Те се сдобиват с правото на свободна търговия, с възможности за трансфер на пари, както и за покупка, и продажба на услуги, на цялата му територия. Няма да споменаваме, че вече участват в стотици срещи, на които се решава какви закони и политики ще се приемат. Санкциите могат да имат и символичен характер. Например, да не се превеждат документите на ЕС на езика на съответната страна или да се забрани на гражданите й да заемат висши постове в Европейската общност.

Може ли гласуването в Европейския парламент да промени нещо?

Дори Съветът да ускори процедурата и да се стигне до третия й етап, на който се приемат санкции, вече е много трудно да се направи нещо, което действително да помогне за възстановяването на правата и демокрацията в Унгария. Това гласуване трябваше да се проведе още преди няколко години. Почти всички медии в Унгария са настроени приятелски към правителството, критиките на организациите, защитаващи правата, се заглушават, изборната система е така реформирана, че да облагодетелства управляващата партия, а политическата опозиция е разбита на пух и прах. Ако Унгария не бе членка на ЕС, можеше да се направят много неща. Например, Съюзът би могъл да започне да финансира независимите медии, неправителствените организации и опозиционните политически партии. Ако обаче става дума за страна, членуваща в него, той няма право да се намесва, когато става въпрос за подобни неща.

Liberties смята, че ЕС следва да създаде нов фонд (Инструмент за европейски ценности), който да оказва финансова подкрепа на организациите, защитаващи правата в рамките на ЕС. Те трябва да бъдат подпомогнати също като активистите, работещи извън Европа. Това ще доведе до увеличаване на обществената подкрепа за правата и демокрацията. Европейската комисия обаче не прояви интерес към тази идея.

Liberties също така счита, че ЕС трябва да спира европейските фондове на правителствата, които нарушават основните му ценности. Комисията възприе това предложение и се очаква Съветът да одобри нов закон. Унгария в голяма степен разчита на финансирането, което получава от ЕС. Ако то бъде намалено, това може да накара правителството да запее друга песен. ЕС обаче трябва да намери начин да притисне правителството, без да вреди на невинните граждани. Liberties предложи ЕС да поеме прякото управление на средствата от фондовете, за да е сигурен, че те наистина достигат до обикновените хора. Комисията не смята, че това е добра идея.