#WeDecide - Ние решаваме кое е (не е) демокрация!

Живеем в пъстър свят. Не можем да определим нещата с точни категории. Същото се отнася и за демокрацията. Това е добре - трябва спокойно да приемаме безпорядъка.

Ако светът бе по-опростен, винаги щеше да ни е лесно да решаваме кое какво е. Тогава ще има ябълки и круши, песъчинки, и купчини от пясък, демокрации, и диктатури, и нищо помежду им. За съжаление не живеем в такъв свят. Вече има хибридни плодове - papples (круши, които изглеждат като ябълки). Понякога е трудно да кажем дали е купчина или не е купчина. Съществуват също така много видове режими на управление, които са някъде по средата. Можем да ги наречем демокрации, защото имат редица общи характеристики с тези, които категорично сме определили за такива. Те обаче в много отношения наподобяват режими, които със сигурност не са демокрации.

Сигурно си попадал на статии, в които подробно се обсъжда дали някакъв междинен режим е демокрация или всъщност не е. Може би си мислиш, че тези, които ги пишат, са ангажирани в напълно безсмислена научноизследователска програма. Светът е многообразен.

Не можем да определим нещата с точни категории. Трябва спокойно да приемаме безпорядъка.

Ако “демокрацията” е концепция, която е проста като “ябълка” или “купчина пясък”, тогава ти си напълно прав. Това обаче не е така. В ежедневието използваме термина демокрация като установена норма. Приемаме, че е някаква категория (в случая става въпрос за нещо, което се цени високо) и очакваме, че другите също се придържат към този смисъл на думата.

Например, какво иска да каже деветгодишният ти племенник, когато крещи: „Това не е демократично!“? Той просто подчертава, че начинът, по който преценяваш дали децата могат да гледат дадено телевизионно шоу, не зачита принципа „един човек, един глас“. Той всъщност настоява да дадеш на всеки член на домакинството (включително и на непълнолетните) право да гласува. Трябва да позволиш на мнозинството да реши. Дори когато то иска да гледа Pet Sematary (Гробище за домашни любимци).

Разбира се, че племенникът ти може да греши. Демократичното вземане на решения със сигурност не е начинът, който се прилага във всички възможни ситуации. Независимо от това, той е единственият, който можем да приемем от морална гледна точка, когато става въпрос за обществения живот. За да се справим с проблемите, се налага много възрастни хора да си сътрудничат, а те не винаги постигат съгласие. Поне ние, европейските граждани, сме склонни да мислим така.

Когато хората дискутират относно правилното определение на даден режим, независимо дали можем да го наречем демокрация, те имат предвид доколко той е приемлив от морална гледна точка. Те искат да поставят ясна граница между демокрациите и недемократичните режими не защото не могат да живеят в свят на многообразието. Те вярват, че курсът ни на действие зависи от това къде точно е тази линия. Ако един режим е демократичен, следователно морално приемлив (което не означава, че той е съвършен или безупречен), трябва да работим, за да стане той по-добър. Ако е обратното, трябва да се борим срещу него. Според емпиричните проучвания може да има сива зона между демокрациите, които са в пълен разцвет, и авторитарните режими. Все пак нямаме друг избор, освен да сложим чертата. Има само два начина на действие. Няма среден път.

Европейските лидери, които са против ценностите, са до болка наясно с това. Понякога те определят режимите си като "нелиберални демокрации". Така те искат да кажат, че макар да са малко по-различни от онова, което наричаме демокрации, методите им на управление все пак са морално приемливи. Те обаче не са. Режимите, които не зачитат принципите на свободата, основните свободи и върховенството на закона, са морално неприемливи. Следователно, те не трябва да се наричат демокрации.

Както може би си забелязал, с тази статия искаме да ти обясним колко важно е да бъдем в състояние да посочим разликата между демокрацията и това, което не е демокрация. Смятаме, че въпреки наличието на сива зона, трябва да се постави граница между демокрациите и недемократичните режими. Ние всъщност не обсъждахме какво представлява демокрацията. Дали тя е режим, при който се спазва най-вече принципът „един човек, един глас“? Или е нещо повече от това? Какво означава един режим да е приемлив от морална гледна точка? Защо само демокрациите са такива? Интересуват ли те тези въпроси? Ако е така, тогава ще те помоля да ни следваш в социалните медии. Прочети другите статии от тази поредица, които ще ти предложим.

За нас е интересно да разберем какво мислиш по този въпрос. Остави коментар под публикацията ни във Facebook. Обсъди с нас и с другите читатели важността на определенията.