#WeDecide: Защо мажоритарната система на управление​ не е демокрация, както и няколко думи за пряката демокрация

Смяташ ли, че тази система наистина зачита равнопоставеното ти положение и заслужава моралната ни подкрепа? Трябва ли тя да се нарича демокрация? Разбира се, че не. Тиранията на мнозинството просто не е демокрация.

Ето и четвъртата статия от поредицата ни #WeDecide (Ние решаваме). В първата обсъдихме защо „нелибералните демокрации“ всъщност не са демокрации. Във втората и третата посочихме вероятните причини, които карат хората да искат да живеят в условията на демокрация. Някои от читателите ни коментираха в социалните мрежи, че Европейският съюз не е демократична организация. Той не зачита това, което мнозинството в определени държави иска. Можем да не се съгласим с тях. Първо, нека погледнем дали тези мнозинства са истински мнозинства. Другото ни основание е свързано със самото значение, което присъединяването към дадена общност има. В действителност несъгласието ни е продиктувано от нещо, в което сме дълбоко убедени. Противно на тях, ние не вярваме, че волята на мнозинството трябва винаги да бъде зачитана.

Както вече посочихме в една от предишните статии, можеш да подкрепяш демокрацията поради най-различни причини. Някои го правят, защото тя помага на хората да постигнат добрите неща, към които се стремят, а други, защото ни гарантира равнопоставеност в обществото. Макар че харесваме всички привилегии, които тя ни дава, смятаме, че последното е това заради което трябва да искаме да живеем в условията на демокрация. Тя зачита еднакво достойнството на всеки един от нас. Позволява ни също така да бъдем свободни, защото другите не решават вместо нас как да живеем (без да си казваме думата) и публично ни третира като равни.

Или… ами, ако не е така?

Лесно е. Тогава тези системи на управление не са достойни да бъдат наричани „демокрация“. Както обяснихме в първата статия, концепцията, свързана с нея, е обременена с твърде много понятия за морал. „Демокрация“ е термин, който използваме, за да кажем по-накратко следното: система, достойна от морална гледна точка да бъде подкрепена от нас. Следователно, трябва да бъде въведена / защитена / поддържана. Обратното се отнася за режимите, които не зачитат еднакво достойнството на всички хора. Те не могат да получат одобрението ни, защото не го заслужават. Ето защо те не са демокрации, без значение като какви се определят.

Нека обсъдим защо мажоритарната система на управление попада в тази категория. Защо тя не е достойна за подкрепата ни? Наистина ли не уважава еднакво достойнството на всеки един от нас? Да, тя наистина не го прави. Искаш ли да разбереш защо? Представи си, че обществото ти е разделено на две групи. Едните са зелени, а другите сини. Ти принадлежиш към втората. Числеността на зелените е три пъти по-голяма от тази на сините. Нека допуснем, че имате доста сходни предпочитания (вероятно на зелените им харесва да поздравяват съседите си със „здравей“, а сините обикновено казват „добър ден“). Най-общо казано, в този случай имаш еднакъв шанс да спечелиш, когато общността гласува по някакъв въпрос. На пръв поглед изглежда, че принципът на мнозинството не уронва достойнството на никого. Колективните решения носят със себе си предимства и недостатъци. Вероятността да си сред губещите е приблизително същата като на всеки друг член на обществото, без значение дали принадлежиш към зелените, или към сините.

Нека сега си представим, че сините и зелените имат доста различни интереси. Това може да се отнася за религиозните празници, разбиранията за ролята на образованието и колко важни са грижите за възрастните хора, както и какво очакват от живота. Едните са предразположени към определени заболявания, а дргите не са. Ако колективните решения се вземат въз основата на стандартния мажоритарен подход, ти и семейството ти (което вероятно също принадлежи към сините) ще живеете в общество, което няма да обърне внимание на нито един от интересите ви. Вие ще се сблъсквате с всички недостатъци, произтичащи от тези решения. Най-вероятно всички официални празници ще бъдат съобразени с религията на зелените. Ти ще трябва да ходиш на работа в дни, които означават много за теб. Държавата ще отпуска пари за медицински изследвания, целящи да елиминират болестите, от които страдат зелените. Шансът на теб и близките ти да се възползвате от публичните средства, изразходвани за грижи за възрастни и деца, е нищожен. Понякога зелените могат да прояват щедрост. Те ще ти дадат почивен ден за най-важния ти празник. Могат също така да отделят малко пари за научни изследвания, които ще помогнат на хората от синята група. Ще построят повече детски градини за децата ви. Важното е, че при всички положения други ще определят средата, в която живееш, както и условията ти на живот, без да можеш да кажеш дори една дума. Тъй като принадлежиш към сините, ти ще бъдеш оставен на милосърдието на зелените.

Би ли казал, че тази система наистина зачита равнопоставеното ти положение и достойнството ти? Заслужава ли тя моралната ни подкрепа? Трябва ли да я наричаме демокрация? Разбира се, че не. Тиранията на мнозинството просто не е демокрация.

Някои смятат, че ако пряката демокрация в ЕС стане по-силна, т.е. улесним провеждането на референдуми, тогава демокрацията ще бъде по-истинска. Ние трябва да решаваме, когато това е технически и финансово възможно, а не представителите ни. Други се опасяват, че укрепването й ще доведе единствено до тирания на мнозинството. Ние вярваме, че пряката демокрация не е магическа пръчка, която ще реши проблемите на демокрациите ни. Със сигурност можем да кажем, че тя не е единствената истинска форма на демокрация. Не е обаче и нещо, което трябва да се избягва. Дали тя води до тирания на мнозинството е въпрос, който зависи от начина на изграждане и функциониране на институциите.

Ако искаш да разбереш какви рискове крият представителната и пряката демокрация, прочети следващата статия от поредицата ни #WeDecide, която ще ти предложим идната седмица. Освен това ние се интересуваме от мнението ти. Какво мислиш за тиранията на мнозинството? Би ли искал да има повече пряка демокрация в ЕС? Ако е така, защо? Остави коментар под публикацията ни във Facebook. Обсъди тези въпроси с нас и с другите читатели.