Tech & Rights

Бежанци на границата: ситуацията в България през 2014 г.

Достъпът до страната на търсещите закрила, основно от Сирия, бе затруднен през изминалата година

by Bulgarian Helsinki Committee
Image: Stanimir Stoyanov - Flickr/CC content

През 2014 г. се отчете спад в броя на граждани от трети страни, влезли в България, спрямо предходната година, съобщи нов тристранен доклад за наблюдение на границите за достъп до международна закрила, изготвен от Български хелзинкски комитет, Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР и Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Общо задържаните лица за незаконно влизане по българо-турската сухоземна граница през 2014 г. са 4 467, което е с 60% по-малко в сравнение с 2013 г., когато задържаните са били 11 243 души. Значителното намаляване се дължи на допълнителните мерки, предприети от българските власти за ограничаване на натиска на смесения миграционен поток през Турция, която в момента приютява над 2 милиона души, търсещи закрила, но не предоставя убежище по смисъла на Женевската конвенция спрямо бежанци от трети страни.

Развиващите се конфликти в Близкия Изток, политическата нестабилност и все по-голямото влияние на т. нар. „Ислямска държава“ са основните фактори, генериращи смесените миграционни потоци към ЕС. Както и предишните години, сирийците (58%) са топ националността, открита при незаконно влизане през българо-турската граница, следвана от хора от Афганистан и Ирак. Това представлява отражение на бедственото положение в Сирия и отчаяното положение на сирийците, търсещи убежище и международна закрила в рамките на ЕС.

Мерките за интензивен граничен контрол и превенция на незаконната икономическа миграция основно рефлектират върху потоците на принудителна миграция. На 6 400 души официално е отказано влизане на национална територия през 2014 г. и са били върнати обратно, основно в Турция. Страните на произход на официално недопуснатите хора отново са Сирия, Ирак и Афганистан. По този начин лицата, за които е възможно да се нуждаят от международна закрила, са изложени на риск от недопускане до територията на България.

Като подобрения в националната система докладът отчита правилното прилагане на принципа за ненаказване при незаконно влизане на бежанци, както и практиката на Граничната полиция да препраща незабавно непридружените и разделени от семейството си деца-бежанци към компетентните служби по закрила на детето. Необходима е още работа обаче за осигуряването на преводачески услуги и 24-часова регистрация на търсещите закрила от Държавната агенция за бежанците.

Пълният доклад може да бъде изтеглен на български и английски език.