Доживотният затвор в Холандия противоречи на ЕКПЧ

Холандски съд наложи тридесет годишна присъда за убийство, след като прецени че налагането на доживотен затвор в Холандия би противоречало на Конвенцията за правата на човека.
"Според съда от съдебната практика на ЕСПЧ не следва, че налагането на доживотен затвор в Холандия задължително би противоречало на член 3 от ЕКПЧ. Въпреки това от тази съдебна практика съдът стигна до извода, че налагането на доживотни присъди в Холандия противоречи на изискванията, произтичащи от ЕКПЧ, защото де факто почти няма перспектива за съкращаване на наложеното наказание. Според съда това е причина да не бъде наложен доживотен затвор".

Делото на братя Р.

На 24-ти ноември холандският съд в Асен постанови решение по делото на братята Р., обвинени в убийството на г-н Смит през ноември 2012 г. в Национален парк Двингелдервелт и убийството на господин и госпожа Венендал през юли 2013 г. в Ексло.

По-големият брат бе осъден на 30 години затвор и последващо задържане в болница. По-малкият брат бе осъден на 30 години лишаване от свобода. Съдът прие обвиненията в убийството на г-н Смит срещу по-големия брат за безспорни - убийство с цел грабеж. Умисъл в намеренията на по-малкия брат обаче не беше доказана. По второто обвинение – предумишлено убийство на господин и госпожа Венендал - и двамата братя бяха осъдени.

Съдът прецени, че по-голямият от двамата носи пълна отговорност за деянията, тъй като е бил способен и е трябвало да прецени значението и последствията от деянията си. Съдът сметна, че той също така е инициатор на престъпленията.

Максимална присъда

Главният прокурор поиска доживотни присъди за двамата братя. Съдът не наложи такава присъда по делото на големия брат, защото според съдебната практика е абсолютно изключение такива затворници да получат амнистия или помилване. Така лишените от свобода биха останали в затвора до кая на дните си, без всякаква перспектива за замяна.

Това е в противоречие с член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Следователно съдът осъди големия брат на максимално допустимите 30 години лишаване от свобода и задържането за принудително лечение в периода след изтичане на присъдата.

Въпреки че малкият брат е бил отговорен в по-малка степен за престъпните деяния, съдът му даде присъда от трийсет години. В мотивите към решението на съда се казва, че сериозността на обстоятелствата не позволява по-леко наказание.

Решенията са достъпни тук и тук.