#MeAndMyRights (Аз и правата ми) - Личното пространство ни дава свобода

Неприкосновеността на личния живот ни освобождава от ограниченията, налагани от контрол​а на обществото. Затова тя ни дава свобода, за да можем да мислим критично, да поставяме под въпрос социалните правила и да обсъждаме идеи, смятани за противоречиви.

Мнозинството от нас знаят, че хвърлянето на боклук на пода, вместо в кошчето, е нещо лошо. Въпреки това доста хора продължават да го правят. По улиците виждаме много доказателства, макар че всички знаем какви са правилата. През последните няколко години психолозите започнаха да правят експерименти с обществото, за да видят дали могат да се справят с проблема. Понякога те поставят рисунки на човешки очи на видни места около кофите за боклук. Друг път те ги слагат върху контейнера за отпадъци. Резултатите се сравняват с тези, при които има само табелки "място за боклук", без картини, изобразяващи очи. В случаите, когато има нарисувани човешки очи, хората са много по-склонни да поставят отпадъците в кофата.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

Защо? Защото хората се стремят да се подчиняват на правилата на общността, особено когато мислят, че ги наблюдават. Освен това те не искат да бъдат наказвани, независимо по какъв начин, от тези, които са наоколо. Рисунките на очи са достатъчни за подсъзнанието ни да реши, че някой ни гледа, дори когато знаем, че това всъщност не е вярно.

Наблюдаващо око - обществен контрол

Повечето опити, свързани с "очите, които ни наблюдават", са проведени през последните няколко години. Те обаче се основават върху много дълга поредица от експерименти, започнали през 30-те години на миналия век. Чрез тях социалните психолози са успели да установят, че когато е част от дадена група, индивидът е склонен да следва правилата и да постъпва в съответствие с мнението на мнозинството. Явлението се нарича "социален контрол". По-просто казано, това, което ни кара да спазваме законите на обществото и да се съобразяваме с възгледите на болшинството, се нарича социален натиск.

Експериментите показаха, че той притежава изключителна сила. Тя ни кара да приемаме преценките на мнозинството, дори когато е доказано, че те са погрешни. Например, при някои опити психолозите съставят група от подставени лица. На всички е казано да дадат еднакви, но неправилни заключения относно коя от три линии, начертани на лист хартия, е най-дълга. Непознатият човек, който е истинският субект на експеримента, обикновено се съобразява с мнението на групата, за да се приобщи към нея. Разбира се, че с годините тези опити са усъвършенствани. Целта им вече е да установят как изразяваме политическите си убеждения и възгледите си относно морала. Затова те не боравят с линии, надраскани върху хартия.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

Някои от съвременните експерименти целят да разкрият какви физически процеси протичат в мозъка ни при тези ситуации. Когато хората изразяват несъгласие с мнението на мнозинството, те активират част от мозъка, свързана с отрицателните емоции. Обратно, когато са съгласни, мозъкът им започва да освобождава окситоцин, "любовният" хормон. Той помага при изграждането на връзката между майката и бебето й, както и между сексуалните партньори. Изглежда, че ние проявяваме огромно желание да следваме правилата и сме склонни да приемаме мнението на мнозинството. Вероятно това е в резултат на факта, че в продължение на стотици хиляди години хората са се развивали в рамките на групи, които живеят в хармония. Така се увеличават шансовете за оцеляване и за достъп до общите облаги като защита, храна и подслон. Ако днес мнението ти противоречи на това на мнозинството, ще те определят като "неприятел" във Facebook. В далечното минало сигурно е означавало, че ще бъдеш отхвърлен от групата или изоставен от другарите си, за да умреш в самота.

Неприкосновеността на личния живот е много повече от правото да скриеш нещо

Какво общо има всичко това с неприкосновеността на личния живот? Тя ти дава възможност да решаваш каква информация за себе си ще разкриеш и на кого. Ние споделяме идеи, мнения, собственост, лично пространство и тялото си. Правим го с партньора си, членовете на семейството ни, приятели, съученици, колеги, познати, непознати и широката общественост. Ние избираме да споделяме различни неща с различни хора, но също така решаваме да не разкриваме определени неща пред когото и да било. Когато правим този избор свободно, можем да считаме, че имаме личен живот. Ако не сме в състояние да правим това, то тогава правото ни е нарушено.

Неприкосновеността на личния живот ни дава възможност да избираме с кого да споделяме информация за себе си. Тя ни позволява да решаваме каква част от определена информация ще разкрием. Казано по друг начин, тя ни разрешава да се "скрием". Тя обаче е много повече от това. Тя означава създаване на лично пространство, в което можем свободно да обменяме информация, да разсъждаваме и да взимаме решения за обществото, в което живеем, и как то да бъде управлявано.

Неприкосновеността на личния живот ни освобождава от социалния контрол. Това ни позволява да поставяме под въпрос мненията, правилата, ценностите и традициите, които се поддържат от мнозинството. Когато никой не ни наблюдава или се намираме сред група от хора, на които имаме доверие, можем да споделяме идеи и мнения, които не смеем да разкрием публично. Това е изключително важно за правилното функциониране на демокрацията. Защо? Ще ти обясним в следващата статия.

Ако искаш повече информация или желаеш да се запознаеш с доказателствата и анализите, за които стана въпрос, тук ще откриеш доклада ни "Сигурност и правата на човека".