​#MeAndMyRights (Аз и правата ми) - Не трябва да се отнасяме лекомислено към правото на личен живот

Правителствата твърдят, че масовото наблюдение не бива да ни притеснява, ако няма какво да крием. Защо този заблуждаващ аргумент звучи толкова убедително, макар че е подвеждащ? Как можем да го оборим?

През един летен ден се прибрах у дома и открих, че приятелката ми е оставила лаптопа си включен. Тя мисли, че може да ми има доверие и не се притеснява много за неприкосновеността на личния си живот. Тя остава в профилите си на много уеб страници, защото черпи информация от тях. Става въпрос за Facebook, Gmail, LinkedIn, абонамента й за "Ню Йорк Таймс", акаунта й в Amazon, местната библиотека и Spotify, както и профила й за здравно застраховане. Оскар Уайлд сигурно ще каже: "Мога да устоя на всичко друго, освен на изкушението". Кой съм аз, че да споря с толкова умен човек?

Прочети и предишните статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

Затова прегледах всичко, което е качила във Facebook, както и имейлите й в Gmail. Тя споделя много неща за мен с приятелите си. Според нея аз съм прекрасен човек, но много й се иска да престана да сменям темата на разговора всеки път, когато се опитва да говори за бъдещето ни. Хвърлих поглед върху статиите, които е прочела в "Ню Йорк Таймс". Доста са сериозни и са свързани с Тръмп и живота на мюсюлманките в Европа, както и много клюки за знаменитости като, например, как някоя певица си е върнала формата след раждане, използвайки методите на Пилатес и йога. Видях какви книги е поръчала от библиотеката: за икономика и комуникационни стратегии, как да станеш добър мениджър, за бременността и здравословното хранене. Проверих каква музика слуша в Spotify: Дрейк, Марая Кери, Кание Уест, Финк, Ту Ънлимитид, Спайс Гърлс. Това ми напомни колко различни са вкусовете ни. Прегледах историята на уеб браузъра й. Тя прекарва много време в портала на BBC News, където чете за бъдещето на Европа, миграционната криза и тероризма. Както и имена на бебета. Проверих дали не е скрила от мен някакъв здравословен проблем. Видях, че е поискала информация относно услугите, които здравната застраховка й предоставя в периода преди раждането. Трябва да си поговорим!

Страхотен приятел, няма що! Може би си мислиш ли, че не съм почтен човек! Масовото наблюдение предоставя тази информация и дори повече (като местоположението ти във всеки момент) на службите за сигурност. Чул ли си хита от 1983 г. "Всяка глътка въздух, която поемаш" на групата Полис (каква ирония)? Може да го слушаш колкото си искаш, докато службите за сигурност събират данни за теб! С натискането на един бутон те ще разберат, че приятелката ми е амбициозна, политическата й ориентация е център-ляво и е активен защитник на правата на човека с лош музикален вкус. Освен това се надява скоро да стане майка.

След всичко това правителствата твърдят, че няма за какво да се притесняваме. Според тях службите за сигурност изобщо не се интересуват от личните ни дела. Те издирват само престъпници. Следователно, ако нямаме криминални прояви, които да крием, няма защо да се страхуваме. Службите за сигурност просто ще пренебрегнат всички смущаващи факти, които научат за нас.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

Много хора не разбират защо вдигаме толкова много шум. Един приятел ми каза: "Разбира се, че ми харесва неприкосновеността на личния живот, защото ми позволява да крия неща, които предпочитам да запазя в тайна. Не искам хората, които познавам, да виждат интимни снимки, предназначени за партньорката ми, или да четат имейлите ми. С някои мои шегички, без да искам, ще обидя някого и ще си създам доста проблеми. Масовото наблюдение се осъществява от правителството, а не от приятелите или семейството ми. Затова не се тревожа, защото те не ме познават. Освен това то ни спасява от терористите. Ето защо, аз смятам, че си струва да плащаме цената. Аз не върша незаконни неща и нямам нищо против управляващите да ме наблюдават".

Правителствата са умни. С аргумента си "след като няма какво да криеш, не се притеснявай" те постигат две неща. Първо, огромното значение, което личният живот има за нас, се свежда до нещо, което е полезно само за отделния индивид, а не за обществото като цяло. Второ, ако искаш неприкосновеността му да се зачита, това означава, че си лош човек. Тя ти позволява да лъжеш и да останеш ненаказан. Освен това можеш да криеш неща, които биха те дискредитирали. Това е достатъчна причина много хора да се откажат от правото на личен живот. След като управляващите не се интересуват от колекцията ми от порнографски снимки или имейлите до психотерапевта ми, тогава защо да се притеснявам, че събират всичките ми данни? Според правителствата, ако се опитваш да защитаваш неприкосновеността на личния си живот, това със сигурност означава, че искаш да скриеш някаква страшна тайна.

За да оборим аргумента "нямаш какво да криеш", трябва да докажем, че и двете части, които съставляват уравнението са неточни. Първо, както разбрахме от предишните статии, масовото наблюдение не помага в борбата срещу тероризма. То е безполезно и на практика ни прави по-уязвими. Следователно, ние разкриваме живота си на правителствата, без да получаваме нещо в замяна.

Второ, неприкосновеността на личния живот не е само правото да пазим тайните си. Тя е много по-всеобхватна и е изключително важна за обществото като цяло. Не можем да се отнасяме към нея като към лична придобивка, която можем да хвърлим на боклука, когато си пожелаем. Тя ни дава свободата да получаваме информация, да разсъждаваме и да взимаме решения, свързани с обществото, в което живеем, както и за развитието на демократичните процеси. Освен това тя ни помага да избираме начина си на живот, кой да ни управлява, с какви закони да се съобразяваме и морала, на който да се подчиняваме. Демокрацията не може да функционира правилно без нея. Замисли се върху следния въпрос: Защо влизаш сам в малката стаичка, когато попълваш бюлетината, с която гласуваш? В следващите няколко статии ще ти разкрием това и ще обясним по-подробно защо неприкосновеността на личния живот е основата, върху която е изградена демокрацията.

Скъпа, не се притеснявай, ако си прочела всичко това. Кълна ти се, че не съм видял имейлите ти и останалите неща!

Ако искаш да получиш повече информация или желаеш да се запознаеш с доказателствата и анализите, за които стана въпрос, тук ще откриеш доклада ни "Сигурността и правата на човека".