#MeAndMyRights (Аз и правата ми) - Прекалено много информация: масовото наблюдение не помага срещу тероризма

Масовото наблюдение не е ефективно. То затруднява службите за сигурност, защото информацията, която се събира​ е твърде много. Анализаторите им не могат да отсеят това, което е важно и приложимо на практика.

Спомняте ли си филма "Черният рицар"? Кристофър Нолан го засне през 2008 г. В него участва Крисчън Бейл, който изпълнява ролята на Батман. В края на филма има един епизод. В него Батман отчаяно се опитва да открие Жокера (пресъздаден от Хийт Леджър), който подготвя терористична атака, която ще унищожи Готъм Сити. Батман подслушва телефоните на всички жители на града. За целта е създал сонарна мрежа. Тя ще му помогне да намери Жокера. Батман има машина, която ще разпознае гласа му. Ако Жокерът попадне в обхвата на някой телефон, когато говори, Батман ще разбере къде се намира. Накрая той го открива в един небостъргач. Маскираният герой се преборва с хората му преди ... да довърши делото си. (Все още не разбирам защо Батман трябваше да поеме вината за убийството на Харви Дент).

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights.

Може би ти се струва, че масовото наблюдение е ефективно средство в борбата срещу тероризма. Това обаче е филм, който е плод на въображението. В реалния живот то не работи по този начин. Службите за сигурност се опитват да го използват за откриване на хората, заподозрени за участие в терористични акции, както и за разкриване на плановете им за действие. Въпреки положените усилия, те не успяват. Това е така, защото на практика те не знаят кого всъщност търсят. Ако се съмняват в конкретно лице, те могат просто да подслушват телефона му или да прихващат имейлите му, използвайки целево наблюдение.

Лесно ще ти обясня как обикновено работи масовото наблюдение. Първо, службите за сигурност събират или прихващат страшно много информация. Това може да бъдат милиони електронни писма, изпращани в продължение на седмици от или до определена държава. След това те отсяват данните в опит да намалят количеството, което ще прегледат. Например, те запазват само тези имейли, които съдържат определена фраза или изпратените от Hotmail адрес, или от конкретен град. След това анализаторите работят само с това, което е останало. Те обаче обикновено не могат да видят голяма част от него, тъй като и след филтрирането остава изключително много информация. Тогава службите за сигурност трябва да проверяват дали всеки, който е смятан за заподозрян, наистина е терорист. Подобно нещо се случи в САЩ. Разследващите от ФБР бяха изпратени напразно да преследват и разпитват хиляди хора, които се оказаха напълно невинни. Това е доста голяма загуба на ресурси, които може да се използват за по-традиционни и ефективни методи за разследване.

Ясно е, че информацията е твърде много

Колко полезно е масовото наблюдение? То никога не е помогнало за идентифициране на заподозрян в тероризъм или за предотвратяване на нападение. Това е заключението на две проучвания. Те бяха направени във връзка с твърденията на Агенцията за национална сигурност на САЩ, че масовото наблюдение е от ключово значение за борбата на страната срещу тероризма. Едно от разследванията бе извършено от Конгреса на САЩ, който имаше достъп до класифицирани документи и можеше да разпитва хора, работещи за АНС.

Защо масовото наблюдение е толкова безполезно, когато става въпрос за залавяне на терористи? Това се дължи най-вече на факта, че при него се събира твърде много информация. Службите за сигурност буквално са заляти от нея. Тя е в изобилие, дори след като е отсята чрез критериите за търсене. Затова те не могат да преценят кое е важно и кое не, кой наистина е заподозрян, и кой е невинен. Нека се върнем към примера, който дадох с Батман, и ще разбереш, защо масовото наблюдение не работи. Представи си, че службите за сигурност са измислили магическо устройство за откриване на терористи, което е подобно на това на Батман. Те имат записи на гласовете на всички терористи в страната. Вълшебната им машина използва сложни алгоритми. Когато някой говори по телефона, тя сравнява гласа му и открива с точност от 90% дали той е терорист. Да приемем, че в страната ти броят им е точно 3000. Това означава, че устройството ще открие 2700. Не звучи лошо, нали?

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights.

Точността е изключително важна

Проблемът на службите за сигурност е, че след като точността е 90%, това означава, че вероятността от грешка е 10%. Следователно, устройството, което слуша, неправилно ще определя един от всеки десет от невинните хора, които говорят по телефона, като терорист. Ако тези, които използват телефони, са 30 милиона, то тогава съвсем погрешно ще заподозрем 3 милиона в тероризъм. Няма как да откриеш 2700-те, които наистина са такива, сред толкова много хора. Трябва да се разследват повече от 3 милиона човека, за да се хванат 2700 терористи. Имай предвид, че подобни тестове, работещи с точност от 90%, са нещо нереално. Просто използвахме тази цифра, за да покажем, че дори и на пръв поглед да изглежда точен, той пак ще предостави информация, която е безполезна. Знаем, че терористите променят поведението си, за да не бъдат хванати. Следователно, методите, използвани в момента от службите за сигурност, вероятно ще се окажат доста по-неточни. Например, в измислената от нас схема всеки умен терорист със сигурност ще използва модулатор на гласа, за да не може да бъде разпознат.

В края на "Черният рицар" Луциус Фокс (ролята се изпълнява от Морган Фрийман), който прави играчките на Батман, унищожава машината за масово наблюдение. Той го убеждава, че използването й не е етично, защото не е хубаво да си пъхаме носа в личния живот на невинните хора. Освен това тя е опасна, защото дава огромна власт в ръцете на този, който я притежава. Колкото и да ми харесва Кристофър Нолан, обяснението му защо масовото наблюдение е нещо ужасно не е достатъчно добро. Не се безпокой. През следващите седмици ще обясним по-подробно защо то е толкова опасно за демократичните общества.

Ако искаш да научиш повече или да се запознаеш с доказателствата и анализите, за които става дума, може да прочетеш доклада ни "Сигурността и правата на човека" тук.