​#MeAndMyRights (Аз и правата ми) - Демокрацията зависи от правото на личен живот за новите идеи и закони

В статията обясняваме защо, когато нямаме право на личен живот, новите идеи и правила​ са много по-малко. То дава възможност на мислещите прогресивно, които формират общественото мнение, да раздвижват нещата и да променят гледната точка на мнозинството.

В предишната статия обясних, че социалният контрол ни прави по-склонни да следваме правилата и да се съобразяваме с мнението на мнозинството, особено когато мислим, че ни наблюдават. Вероятно това е резултат от еволюцията на човека. Сигурно ще възразиш, защото смяташ, че тази теория не звучи съвсем убедително. Всички познаваме някой, който няма нищо против да се различава от тълпата. Ще открием хора в средите на науката, политиката и религията, които изразяват крайни идеи, и мислят радикално. Те винаги се противопоставят на мнението на мнозинството и го променят. Всеки има приятели, които изглеждат щастливи, когато могат да нарушат правилата и да поставят под въпрос установените от обществото практики. В действителност, добрата образователна система трябва да учи хората да мислят критично и да се съмняват в традицията и възприетата мъдрост. Защо някои хора не се съобразяват с мнозинството? За тях няма ли социален контрол? Разбира се, че ако той съвсем точно обяснява поведението на цялото човечество, то тогава нищо и никога няма да се променя. Всеки неизменно ще мисли като болшинството. Това предполага, че все още ще горим вещици на клада, ще използваме детски труд и ще наемаме роби на работа.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

Научните изследвания на социалната психология и други университетски дисциплини, и анализите на начините на общуване, основаващи се на по-ранни нейни проучвания, ни помагат да разберем как се формира общественото мнение. По-просто казано, съществува група от хора, които ще нарека "формиращи мнение". Тя включва политици, активисти, религиозни водачи, журналисти, предприемачи и учени. Това са хора, които са толкова силно убедени в правотата на мнението си, че явлението социален контрол не е достатъчно само по себе си да ги накара да мълчат. Съществува някаква вероятност след определен период от време те да повлияят на другите и в крайна сметка да убедят по-голямата част от обществото, че твърденията им трябва да се възприемат като традиция или закон.

Как малцинството оказва влияние върху мнозинството? Ще разделя процеса на два етапа. Първият е свързан с това, което формиращите мнения, правят. Те създават нови идеи и концепции, които може да се отнасят за ново правило или начин, по който нещо трябва да се свърши. Например, да рециклираме боклука и да пазим околната среда или да въведем закон, който наказва малтретирането на съпругата, или да заделим от публичните средства за безплатно медицинско обслужване, или да забраним химическите оръжия. Това е, което имам предвид, когато говоря за обществени промени. Става въпрос за създаване на нови правила за това как трябва да се управляват обществата ни.

След това идва вторият етап, свързан с обществения дебат. Хората, формиращи мнение, разкриват идеите си на широката общественост. Ние решаваме дали да ги приемем или не. Понякога са необходими години за разпространяването на новите идеи и приемането им от мнозинството. Друг път те просто не стават популярни. Има и случаи, когато те дори не са добри за обществото като, например, концепцията за превъзходството на определена раса или за гарантираното взаимно унищожение.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

Нека сега да видим каква е ролята на неприкосновеността на личния живот. Ще ти припомня, че хората, формиращи мнение, толкова силно вярват в правотата на идеите си, че социалният контрол не може да ги застави да мълчат. Изследователите са установили, че новите идеи най-лесно се приемат, ако се представят последователно, ясно и убедително. Това може да накара тези, които формират общественото мнение, в продължение на месеци или години да ги обмислят, тестват и прецизират. Те правят това с хората, на които имат доверие, защото искат да се уверят, че аргументите им са убедителни. Едва след това проявяват готовност да популяризират и защитават идеите си публично. Много от нещата, които сега приемаме за даденост, и смятаме, че са полезни социални или правни норми, някога са били определяни като скандални. Примери за това са премахването на робството, равенството на расите, криминализирането на домашното насилие, декриминализирането на хомосексуалността, както и хуманното отношение към животните. От по-близкото минало мога да посоча краудфъндинга (набирането на финансови средства чрез подканване на много хора да дарят малки суми), икономиката на споделянето, рециклирането, правата на човека, социалните медии, свободата на информацията, глобализацията, социалното предприемачество и екологията. Само ако правото ни на личен живот се зачита, можем да проучваме, анализираме и усъвършенстваме нови идеи.

То е необходимо не само за развиването и създаването им, но и за разпространяването им. Както вече разбрахме, повечето хора се съобразяват с мнението на мнозинството и обществените правила. Те не са склонни да признаят, че сериозно обмислят противоречиви изявления или информации, тъй като са под влиянието на социалния контрол. Неприкосновеността на личния живот ни позволява да анализираме и да обсъждаме с хората, които смятаме, че няма да ни преценяват критично. Освен това тя ни освобождава от социалния контрол. Самоцензурирането, в резултат на липсата на личен живот, понякога има "възпиращо въздействие" и се нарича "спирала на мълчанието".

Демокрацията изисква законите и политиките да се правят, отхвърлят, както и да се променят, в съответствие с общественото мнение. Тя не може да функционира без социални нововъведения, а те са невъзможни, когато нямаме право на личен живот.

Ако искаш повече информация или желаеш да се запознаеш с доказателствата и проучванията, за които стана въпрос, тук ще прочетеш доклада ни "Сигурност и правата на човека".