В разгара на епидемията от​ коронавирус​ италианската администрация на затворите търси решение

Пандемията от коронавирус изправ​и пенитенциарната система​ пред тежка ситуация​. На 8 март​ избухнаха​ протести, предизвикали безредици, а правителството не успя да разработи мерки за ограничаване на разпространението на вируса в затворите.

Протести и безредици в затворите

Протестите в италианските затвори започнаха в неделя, 8 март, и продължиха до понеделник, като на места се стигна до критични ситуации. Задържаните удряха по решетките на килиите си, палеха матраците на леглата си, щурмуваха изходите на отделенията и се качваха на покривите, а в един от случаите дори успяха да избягат. На 12 март властите потвърдиха смъртта на четиринадесет човека. Повечето от тях са загинали по време на бунта в затвора в Модена или след това. Там арестантите са нахлули в лазарета и са предозирали лекарства, използвани за лечение на зависимости. Безредици или протести имаше в 40 затвора в цяла Италия, включително в Неапол (Поджореале), Фрозиноне, Салернo, Aнкона, Фоджа, Mилано (Сан Виторе), Рим (Ребибия), Палермо (Учиардоне) и Павия. В понеделник вечерта положението в много от тях бе спокойно, отчасти благодарение на посредничеството на гражданските власти.

По всичко изглежда, че причината за безредиците не е само една. Вероятно много фактори са изиграли своята роля и са допринесли за избухването на протестите.

Пренаселеност

Пренаселеността е хроничен проблем на италианската пенитенциарна система от години. Към края на февруари имаше 61 230 задържани в 50 931 места, което означава, че степента на населеност в затворите е 120,2%. Aнтигона обаче е изчислила, че процентът е по-голям - 130. На практика това означава добавяне на едно или две легла в много от килиите, което стеснява пространството. Следователно, на твърде много хора дейностите са затруднени, а работните им места са маломерни. В тази и без друго критична ситуация бяха въведени допълнителни ограничения, за да се спре разпространението на коронавируса, което предизвика протестите.

Повече ограничения заради коронавируса

През последните няколко седмици, опитвайки се да се справи с коронавируса, пенитенциарната администрация издаде някои вътрешни разпоредби. Очевидна е огромната заплаха, която тази епидемия представлява за лишените от свобода - пренаселеността прави много трудно изолирането на затворниците. Следователно, ограничаването на разпространението на болестта на практика е невъзможно.

Мерки срещу заразата трябваше да се предприемат. В някои затвори посещенията и дейностите бяха ограничени, а външните лица се проверяваха при влизане. Другаде решиха напълно да преустановят всякакви занимания и да забранят свижданията дори в случаите, когато са разположени далеч от огнищата на заразата. Това предизвика вълнения сред вече изнервените обитатели на претъпканите пенитенциарни заведения, а също и безпокойство сред семействата им. Те често не знаеха дали все още им е позволено да видят близките си и трябваше да се обаждат в местата за лишаване от свобода, за да получат тази информация.

Накрая, на 8 март властите решиха напълно да забранят посещенията на семействата и да прекратят всякакви образователни дейности в местата за задържане. Същевременно те улесниха достъпа до телефонни и видео разговори на арестантите, за да не се чувстват изолирани в този труден момент. Не всички затвори обаче отговориха на тези изисквания, което предизвика протестите и доведе до безредици.

Предложения за намаляване на напрежението в затворите

През последните няколко дни Антигона, заедно с АNPI (Национална асоциация Партизаните на Италия), Arci (Асоциация за насърчаване на културата, правата, солидарността и демокрацията), CGIL (Италианска обща конфедерация на труда) и Gruppo Abele (Асоциация за права и справедливост), изготви редица предложения. Целта е да се намали броя на затворниците, да се насърчи контакта с външния свят, да се предотврати заразяването им и да се подкрепи персонала в затворите.

Предложенията за намаляване на броя на лишените от свобода включват удължаване на периодите на пробация и домашно задържане на тези, които имат здравословни проблеми, задържане през нощта в домашни условия на хората, които през деня са на свободен режим, за да не се налага вечер да се връщат в затвора, разширяване на обхвата на домашния арест, така че да включи лицата с присъди до тридесет и шест месеца. Тези мерки ще позволят на властите да намалят драстично броя на задържаните и ще помогнат за опазване на здравето им, както и на това на служителите в затворите.

Предпазлива крачка в правилната посока, но резултатите вероятно няма да са задоволителни

На 16 март, за да се справи с извънредната ситуация в затворите, правителството издаде указ, с който промени правилата за домашно задържане. Според поддръжниците на декрета, ако надзорната съдебна система приложи регламента за всички, които попадат в обхвата му, през следващите няколко седмици ще бъдат освободени 2000-3000 човека. Това очевидно не е достатъчно. Много повече хора трябва да напуснат затворите, за да се осигурят самостоятелни килии за тези, които дадат положителен резултат при тестването за вируса. Освен това задържаните лица, които са особено уязвими заради възрастта си или съществуващите условия, трябва спешно да се изпратят по домовете си, или в местата за лечение. Заразяването им, докато изтърпяват наказанието си, може да има тежки последици.

Кризисната ситуация, свързана с коронавируса, няма да се разреши само с тези мерки. Необходимо е да се освободят повече места в затворите и да се подобри качеството на живота вътре в тях, както в социален, така и в здравен аспект.