​Дезинформация в медиите - Как да разберем кои източници са достоверни?

В новия епизод на Ръководство за оцеляване по време на​ авторитаризъм те молим да помогнеш, като винаги търсиш истината и изобличаваш невежеството с факти. Ако никой не се бори с очевидните лъжи, с които авторитарните лидери ни заливат, те ще спечелят.

Страхотно, ще каже някой. Как, за бога, обаче да го направя? Пък дори и да знам, нима някой на този свят може да отдели време за такива неща? В края на краищата, разследващите журналисти получават заплата, за да прекарват часове наред, проверявайки и при това по няколко пъти. На мен никой не ми плаща, за да го правя и аз!

Ето една добра новина за теб. По-голямата част от лъжите, полуистините, дезинформацията и заблудите не са трудни за откриване. Просто трябва да знаеш как да го правиш.

За целта е особено важно да потърсиш и видиш как новинарските сайтове, на които се доверяваш, предават някое изявление, което ти звучи съмнително. Поставят ли под въпрос това, което се казва в него? Проявяват ли единодушие при оспорването му? Ако не, предлагат ли доказателства в подкрепа на своето становище? Тези доказателства дали не са изфабрикувани?

Да, знам. Как да разбереш кои новинарски сайтове са достоверни източници на информация и дали доказателството не е измислено?

Когато става дума за новинарски сайтове, провери кои всъщност са те. На доказалите се с годините, големи европейски медийни сайтове обикновено може да се вярва. Не си сигурен и искаш да провериш дали харесвания от теб авторитарен лидер те лъже или представя нещата, както на него му изнася. В такъв случай спокойно можеш да се обърнеш към Би Би Си, Дойче Веле или Франция 24. Има обаче няколко големи новинарски сайтове като Русия Днес и Спутник, които са доста активни в Европа. По-добре ги избягвай, защото са склонни да разпространяват заблуди и представят авторитарните лидери в положителна светлина.

Когато става въпрос за по-малките сайтове, проверявай URL адреса. Когато той завършва с наставка като ".infonet", а не например с ".co.uk", или много прилича на уважаван уебсайт, но има няколко добавени букви (например ww.bbc.co.uk.co или www.thebcc.co.uk), съществува голяма вероятност това да не са достоверни източници. Не разчитай на тях, а се обърни към някой друг, за да провериш дали е вярно твърдението на авторитарния лидер.

Предразсъдъците са част от нашия живот

Дори да смяташ, че в URL адреса няма нищо съмнително, можеш да се опиташ да провериш кой стои зад информацията (ние сме тук). Имай предвид, че когато решаваш дали да се довериш на някого, нещата не са нито черни, нито бели. Така е в живота. Не е така обаче, когато искаш да разбереш дали едно изявление е вярно или не. Всички ние живеем сред ограничен кръг от хора и притежаваме определени слабости. Аз, например, съм много силно пристрастена към един вид сладоледи. По-добре не ме питай дали този, когото харесваш, наистина е добър човек. Сигурна съм, че ще ти отговоря отрицателно. По друг начин стоят нещата, когато става въпрос за избор на спортен екип. На мен всъщност рядко ми се налага да ходя на работа в точен час и за това отделям доста време сутрин, за да бягам. Ако ме попиташ за плюсовете и минусите на определена марка чорапи, които нося, когато тичам, шансовете да ти дам непредубеден отговор са много по-големи.

Източници и препратки

Трябва също така да имаш предвид, че достоверните източници са склонни да казват на кого се позовават. Материалите, които публикуват, съдържат хипервръзки, за да потърсиш още информация, или посочват и други източници. Обратното, тези, които нямат особено добра репутация, обикновено не споменават от къде получават сведенията. Уважаваните сайтове анализират много задълбочено фактите, които съобщават. На всички е добре известно, че разпространителите на фалшиви новини се позовават на информация, която вече не е актуална. Просто я поднасят по начин, който я прави да изглежда валидна и днес. Освен това в предлаганите от тях анкети, за които твърдят, че са представителни за възгледите на цялата страна, участват едва стотина респонденти. Достоверните източници искат от известни специалисти (или хора, които работят за уважавани изследователски институти или университети) да изложат свое виждане по темата. Онези, които нямат добра репутация, ни поднасят гледната точка на самопровъзгласили се "експерти" или дори не казват кой е дал експертното мнение.

Популистите подкопават доверието на обществото

От опита си знам, че в сряда сутринта ще намеря най-малко 10 коментара на последния епизод на Ръководство за оцеляване по време на авторитаризъм, обясняващи на тези, които ни следват в социалните медии, че ЕС наистина е авторитарен, че водещите медийни издания разпространяват пропаганда, лъжи и дезинформация, а Сорос е платил за видеоклипа. Това е тъжно, но по никакъв начин няма да ме изненада. Самодоволните диктатори много добре знаят, че има само един начин, по който могат да ни пробутат очевидните си лъжи. Ето защо те подкопават доверието във всеки, който ги критикува, и най-вече в ЕС, големите медии и НПО, защитаващи правата на човека, представяйки ги за демони. Някои хора им се връзват, защото получават готово обяснение за много от ежедневните си тревоги и проблемите, с които се сблъскват в живота. Вече могат да осмислят нещата и се чувстват по-комфортно. Няма как да промениш убежденията им. Залогът е твърде висок, тъй като опира до емоциите. За това те никога няма да признаят, че техните лидери ги лъжат.

Все пак си убеден, че повечето ти съграждани не вярват, че точно съседът, проявяващ качества на авторитарен лидер, ще им каже истината. Ти можеш да им посочиш дезинформацията и лъжите, и (с уважение) да им кажеш, ако (заради невежеството си) ги разпространяват в социалните медии. Насочи ги към достоверни източници. Направи го. Демокрацията се нуждае от помощта ти.

За да видиш това съдържание, трябва да приемеш третата част на бисквитките.