За да изискваме от правителството да се грижи за нас, трябва да загърбим различията и да се обединим

Някои политици подклаждат омраза, за да отвлекат вниманието от провалите си в борбата с COVID-19. Надяват се, че ако сме заети да обвиняваме малцинствата, няма да се сетим, че те са длъжни да полагат грижи за нас. Ако сме обединени, можем да спрем това.

Очакваме от правителствата си да направят всичко възможно, за да ни защитят в тези трудни времена на пандемия. Когато гласуваме, за да изберем лидерите си, ние им даваме правомощия, които те трябва да използват за доброто на всички нас. Някои политици обаче не мислят, че основното им задължение е да се грижат за обществото. Те са в политиката само заради властта и парите. Правят всичко, за да влязат в правителството и да останат на поста си колкото се може по-дълго. Затова, когато не оправдаят нашите очаквания, те се стремят да отвлекат вниманието ни, като обвиняват друг за собствените си грешки.

Тези политици и приятелски настроените към тях медии се опитват да ни разделят, и да ни настроят един срещу друг. За целта разпространяват лъжи и дезинформация, и обвиняват други за провалите си в борбата с коронавируса, и последиците от него. Обикновено това са хора, пристигнали от други държави, китайското правителство, лица от ромски произход, общността на ЛГБТИ или изповядващите исляма. Истината обаче е, че те не са взели правилните решения, за да спрат разпространението на вируса, и не са ни осигурили подкрепата и грижите, от които се нуждаем.

Защо някои политици искат да ни разделят?

По време на разпространението на вируса станахме свидетели на рязко повишаване на броя на заразените и на смъртните случаи, както и на недостиг на болнични легла. Освен това много хора се борят, за да оцелеят финансово, тъй като са загубили работата си. Нормално е обществеността да иска да знае защо се случват тези неща. Задават се въпроси, като например защо лекарите нямат достатъчно оборудване, защо правителството не тества повече хора, защо на баровете и ресторантите бе позволено да останат отворени дълго след обявяването на пандемията или защо не използваме парите, събрани от данъците, за да подкрепим тези, които са останали без работа.

Политиците не обичат трудните въпроси. Те обаче са загрижени за тези, които ги избират, вслушват се в притесненията им и се опитват да намерят начини да откликнат на тях, и така да си свършат по-добре работата.

За съжаление в някои страни има политици, които правят всичко възможно, за да попречат на избирателите да съсредоточат вниманието си върху тези въпроси. За целта разпространяват дезинформация и хвърлят вината върху други, за да разсеят недоволството на обществеността от собствените си грешки. Те просто се опитват да прикрият факта, че са се провалили заради корупционните си практики. Давали са публични пари на близки до тях бизнесмени, вместо да ги инвестират в болници. Използвали са данъците, които всички плащаме, за да избавят от затруднение корпорациите на заможните си приятели, вместо да подкрепят тези, които са загубили работата си. Понякога хората, които са на власт, взимат неправилни решения единствено защото са получили работата си заради направени от тях лични услуги, а не заради притежавания опит или квалификация.

Защо това е лошо за нас?

Лъжите, разпространявани в опит да се хвърля вината върху определени групи от обществото, водят до разделения на общностите ни. Някои, които имат силни предразсъдъци, могат да ги използват като оправдание, за да обиждат, заплашват или за физическа разправа само заради това как изглеждат хората, на кого се молят, или обичат. Нападките срещу лица единствено заради произхода им или външния вид всъщност са реч на омраза, или престъпление от омраза. Тези неща са толкова опасни, че европейските правителства създадоха закони за правата на човека, които изискват те да бъдат наказвани по-сериозно от деянията, които не са мотивирани от расизъм или хомофобия.

Малтретирането на хора само заради например външния им вид къса връзката, която ни свързва и обединява в общности. Много по-трудно ще ни бъде да се грижим един за друг и да работим заедно, ако започнем да подозираме всеки, който изглежда или говори различно от нас.

Вниманието на много хора е отвлечено от други неща и те не задават въпроси относно това, което правителството трябва да прави. Други са прекалено объркани, за да преценят чия е вината. Някои са се концентрирали върху опитите да спрат расизма и да възстановят доверието. Тези, които са повярвали на лъжите, обаче ще продължат да ги разпространяват.

Ако не се доверяваме един на друг, ако сме разделени и се оставяме да отклоняват вниманието ни от важните неща, ние много трудно ще успеем да обединим усилията си, за да принудим правителствата да предприемат правилните действия, осигуряващи грижа за всички нас. Така позволяваме на онези политици, които не проявяват никакъв интерес към притесненията ни, да останат на власт, въпреки че не си вършат работата.

Какво можем да направим?

Алчните за власт политици и приятелски настроените към тях медии, които се опитват да ни разделят във време, когато здравето ни е изложено на риск, поставят живота на всички нас в опасност. Те не си вършат работата както трябва. Затова ни настройват един срещу друг и така отвличат вниманието ни, за да не забележим какво се случва, и да не поискаме грижите, на които имаме право. Можем обаче да променим това.

Всеки път, когато тези политици или близките до тях медийни компании разпространявят лъжи в опит да ни разделят, което води до реч на омраза, или насилие, те извършват престъпление и трябва да бъдат преследвани от закона. Другите политици трябва да прояват смелост и да разкрият това на хората, а речта на омраза следва да бъде осъдена. Когато престъплението от омраза е извършено от обикновени хора, те също трябва да понесат своята отговорност, а тези, на които са нанесени вреди, да получат подкрепа. Изключително важно е винаги да постъпваме по този начин, защото тогава всеки ще знае, че подобно поведение е в разрез с правилата на нашето общество.

Освен това можем да направим така, че на политиците да им е много трудно да разпространяват дезинформация. Например, като се уверим, че общественият оператор във всяка държава е независим и разполага с достатъчно ресурси, за да съобщава достоверни новинии. Ако винаги знаем към кого да се обърнем, за да проверим дали информацията е надеждна, тогава е по-малко вероятно да бъдем подведени от лъжи.

Лидерите ни имат задължението да се грижат за нас. Ако загърбим различията и се обединим, ние не само ще създадем по-силни общности, за да се грижим по-добре един за друг. Ние също така ще можем да говорим в един общ глас, за да поискаме от политиците да осигурят подкрепа на всеки член на обществото.