Да си европеец сред бели

Европейската идентичност е много повече от етническа принадлежност, но това не личи от действията на повечето страните в ЕС, които също като Унгария подхранват омраза срещу мигрантите.

Когато известният немски писател Томас Ман посещава Будапеща през 1937 г., той е посрещнат със стихотворение от унгарският поет Атила Йожеф. Стихотворението възпява Ман - политически бежанец на своето време - като "европеец сред бели".

Това ясно показва как европейската идентичност винаги е била много повече от етническа принадлежност. Сега, когато толкова много страни обръщат гръб на хуманизма, за да се предпазят от чужденци, аз често си спомням за това стихотворение

Някои казват, че това е най-тежката бежанска криза след Втората световна война. Не мисля, че това е вярно. Досега броят на бежанците пристигнали през годината е по-малък от 430 000. Това е едва 0,6% от населението на Европа. Приютяването на половин милион души е логистично предизвикателство, но то няма как да застраши основите на Европа. Ливан, страна с 4,5 милиона жители, е приела 1,2 милиона сирийски бежанци, а Турция - 1,9 милиона. Именно там, а не в Европа има, бежанска криза.

Огради вместо храна

Комисарят по правата на човека в Съвета на Европа Нилс Муйжниекс е прав, че в Европа има политическа, а не бежанска криза. Тази политическа криза постоянно поставя европейските ни ценности на изпитание - повече от всичко, с което сме се сблъскали от Втората световна война насам – и ни кара да преосмислим европейската си идентичност.

Като европеец, който вярва в самата идея за равенство и достойнство на всички хора, и като унгарец - гражданин на държава, която е дала стотици хиляди бежанци и мигранти на света, аз се срамувам да видя как правителството ни се отнася към бежанците. Вместо да разходва оскъдните средства за осигуряване на храна и подслон за бежанците, правителството на Виктор Орбан започна кампания на омразата и построи ограда с бодлива тел по южната ни граница.

В миналото много унгарци също са били принудени да потърсят политическо убежище. Така е направил героят на революцията от 1848 г. Лайош Кошут и още около 200 000 души, бягащи от съветските танкове през 1956 г. Затова е позорно, че сега нашата нация се отнася така с бежанците.

Всички губим правата си

Въпреки че правителството не осигури адекватна помощ, унгарското общество съумя да покаже солидарност, помагайки по гарите с храна и вода за бежанците. Аз също се почувствах длъжен да помогна на търсещите убежище и приех за една нощ четирима бежанци от Афганистан. Те щяха да продължат към Германия, надявайки се на помощ от роднини. Помислих си, че най-добрият начин да се бориш с безчовечността е като бъдеш хуманен.

За съжаление подслоняването на бежанци без документи скоро ще стане опасно, ако унгарският парламент одобри законопроекта, който правителството внесе наскоро. Той дава допълнителни правомощия на органите на реда за сметка на основни граждански свободи, като например неприкосновеността на личния живот. Законопроектът предвижда, че полицията вече ще може да нахлува в домовете без заповед за обиск, когато търси укриващи се бежанци.

"Сред грешници и този, който мълчи, е съучастник" - пише известният ни поет Михай Бабитс. Това правителство негласно иска да ни превърне в съучастници. Всичко това ни напомня на най-мрачните времена в унгарската история и огромния риск, който сънародниците ни поемали, за да укрият и спасят евреите.

Тягостно мълчание

В четвъртък хиляди смели унгарци протестираха срещу мерките за борба с бежанците. По-голямата част от населението обаче вече е станало жертва на страх, политически манипулации и подстрекателство. Изключителна рядкост е някой да се изкаже в подкрепа на бежанците – само шепа активисти от организации като Унгарски съюз за граждански свободи се осмеляват да го правят. Тягостно мълчание е обзело и унгарската църква. Как да следваме Библията и милосърдието, на което ни учи, ако е престъпление да подслониш бежанец? "Защото странник бях, а ме прибрахте" - казва Исус.

По ирония на съдбата повечето бежанци не искат да останат в Унгария, а да стигнат до Германия или други западноевропейски страни. Правителството обаче няма да им даде този шанс – то блокира жп гарите и вкарва търсещите убежище в пренаселени лагери, където условията са всичко друго, но не и хуманни.

По този начин унгарското правителство прилагането законодателството на ЕС, което очевидно е остаряло и нерационално. Крайно време е Европа да действа и да приеме нова единна политика спрямо бежанците.

Истинското предизвикателство за нас е да останем европейци сред белите.

Петер Сароси, УСГС