"Един от най-мрачните моменти в историята на Европа"

Преди четири години около 300 души, в т.ч. 60 деца, се удавиха, когато лодката им се преобърна близо до остров Лампедуза. Едно семейство, загубило четирите си дъщери по време на трагедията, търси справедливост и отговори от италианския съд.

На 11 октомври 2013 г. 268 човека се удавиха в Средиземно море. Това се случи на 60 мили от малкия италиански остров Лампедуза. Сред мъртвите имаше и 60 деца. Жертвите на трагедията бяха предимно сирийци, бягащи от войната, за да търсят убежище в Европа.

Сирийски лекар изпраща отчаяни SOS сигнали до италианската брегова охрана. Вместо да се отзове обаче, тя започва да води спор с малтийските морски власти, за да изясни в чия компетенция е справянето с извънредната ситуация. Рибарската лодка, в която се намират повече от 400 човека, не спира да се пълни с вода. Корабът Libra, който е част от италианския военноморски флот, плува наблизо и чака ясни инструкции за намеса от Рим.

Най-накрая Libra пристига. Риболовната лодка обаче се е преобърнала и стотици са се удавили.

На 11 октомври 2017 г., когато се навършиха четири години от трагедията, Римският наказателен съд започна процес. Седем офицери, както и високопоставени служители от националния флот и бреговата охрана, са обвинени в неспазване на правилата, свързани с провеждането на спасителни операции, и непредумишлено убийство.

Артуро Салерни, известен адвокат в Италия, представлява семейството от Сирия, загубило четирите си невръстни дъщери при корабокрушението. В навечерието на 10 декември, 69-ия Международен ден на правата на човека, Liberties получи възможността да му зададе няколко въпроса. Нека си припомним какво гласи член 14 от Всеобщата декларация за правата на човека. Той казва, че всеки, който е преследван в държавата, в която живее, има право да търси убежище и да се възползва от него.

Liberties: г-н Салерни, какво искате да постигнете с процеса?

Артуро Салерни: Аз се боря за съдебно преследване на отговорните лица и за решение относно вината им, както и за наказателна отговорност за смъртта на 286 човека. Те загинаха, тъй като подходихме тактически и им отказахме помощ. Работата ни бе усложнена допълнително, защото прокуратурата в Рим внесе предложение за прекратяване на делото, макар че съдията в Агридженто вече бе отказал да направи това.

Къде и как живее днес семейството, което представлявате?

Г-н Уахид и съпругата му сега живеят в Швейцария, където имат статут на бежанци. Обещах им да бъда дискретен относно личния им живот и затова не мога да дам повече подробности.

Катя Пелегрино, капитанът на военноморския кораб Libra, който бе повикан, за да спаси мигрантите, е действала съгласно международното морско право. Освен това инцидентът е станал в морската спасителна зона на Малта. Защо тези факти не освобождават нея и останалия ръководен персонал от наказателна отговорност?

Според италианското законодателство и международните конвенции, свързани с морското право, основен приоритет, който стои над всичко друго, е грижата за живота на тези, които се намират в морето. Във връзка с поста, заеман от Катя Пелегрино, съдиите разпоредиха допълнително разследване. Целта бе да се изясни дали твърдението ни, че тя е била информирана за опасността, грозяща малкото корабче, намиращо се край Лампедуза, отговаря на истината.

Малта твърди, че не е в състояние да се справя с огромния размер на зоната за търсене и спасяване. Въпреки това каква е отговорността й в този случай?

От години Малта е формален координатор на огромна зона за търсене и спасяване. Италия обаче е тази, която винаги е извършвала спасителните операции. Обвинение е повдигнато и срещу италианските оператори. Те не са предоставили точна информация на Малта относно местоположението на кораба, принадлежащ на италианския военноморски флот. Той се е намирал най-близо до плавателния съд на мигрантите. Бил е на 19 мили от тях, което е около един час път.

Arturo Salerni, a famous lawyer in Italy, represents a married couple from Syria that lost their four little daughters in the shipwreck.

От октомври 2013 г. до октомври 2014 г. италианското правителство проведе операцията "Това е нашето море". Тя помогна за спасяването на близо 150 000 мигранти. След прекратяването й, организацията на ЕС, Фронтекс, започна операция "Тритон". Тя, както и частни лодки на групи като "Лекари без граници", спасяваха хората от удавяне в Средиземно море. През това лято тези организации бяха обвинени, че са се превърнали в основната "притегателна сила" за растящия брой лодки с мигранти. Освен това те бяха набедени в сътрудничество с контрабандистите. Какво мислите за това?

Като говорим за "притегателна сила", аз смятам, че това е обратната перспектива на начина, по който трябва да се гледа на ситуацията. Реалността е, че лодките на неправителствените организации помогнаха за спасяването на живота на хиляди хора, след прекратяването на операции като "Това е нашето море". Според редица проучвания спирането й доведе до много смъртни случаи. Частните лодки бяха единственото съществуващо средство за справяне с проблема. Не трябва да обвиняваме активистите от неправителствените организации, а тези, които имат правомощията да се намесят, но отказаха да го направят. На трафикантите им е по-лесно, когато няма ефективни спасителни операции и хуманитарни коридори. Вместо да насочат усилията си в тази посока, правителствата на ЕС подписват споразумения с диктатори, които отричат основните права. Затова мигрантите не спират да идват. Това изобщо не е начинът за подобряване на положението.

Тези дни в повечето медии на европейските страни, намиращи се във вътрешността на континента, като Германия се говори твърде малко за бедите, които спохождат мигрантите в Средиземно море. Намаля ли броят на хората, които намират смъртта си в морето?

Целта на постигнатите в момента международни споразумения е да спрат тези, които искат да избягат в Европа. Затова е много трудно да се определи броят на хората, загинали в лагери в Либия или по време на бягство. Въпреки всичко трагедиите продължават да бъдат част от ежедневието.

Според Вас кой трябва да поеме отговорността и да сложи край на трагедии като тази от 11 октомври 2013 г.?

Първото задължение на едно демократично правителство трябва да бъде да защитава правото на живот, особено когато има толкова много случаи на смърт, която може да бъде предотвратена. Тези, които притежават властта да спрат трагедиите, предпочитат да не носят толкова голяма отговорност на раменете си.

Как преценявате нивото на хуманност в Европа в края на 2017 г.?

Със сигурност преживяваме един от най-мрачните моменти в историята на Европа след Втората световна война.

Въпросите зададе Кора Пфаферот.