Началото на проекта In Limine (На границата) бе положено през март 2018 г. от CILD (Италианска коалиция за граждански права и свободи) и партньорите й в лицето на Асоциацията за юридически изследвания в областта на миграцията (ASGI), IndieWatch, и ActionAid. В рамките на проекта, техни представители проучиха ситуацията в гореща точка, намираща се на италианския остров Лампедуза. Те откриха сериозни нарушения на правата на пристигащите там чуждестранни граждани.

Делегацията констатира доста съмнителни неща, свързани с начина на функциониране на всички горещи точки, посетени от нея. Разкритията й са изложени в доклада "Scenari di frontiera: l’approccio hotspot e le sue possibili evoluzioni alla luce del caso Lampedusa" ("Какво се случва на границата: подходът, който се прилага в горещите точки, и вероятните предстоящи промени в светлината на случая Лампедуза").

В горещите точки за идентифициране на мигранти се извършват груби нарушения

На тези пунктове се наблюдава ситуация, която буди тревога. Става въпрос за неформално задържане и ограничаване на личната свобода, лоши условия на живот, липса на информация за правния статут на пристигналите хора, както и на достъп до процедурата за международна закрила. Освен това сериозни притеснения поражда фактът, че разграничаването на търсещите убежище от така наречените "икономически мигранти" се прави на съвсем произволен принцип. Не се прилага също така целият диапазон от мерки, гарантиращи защитата на непълнолетните.

Бяха установени съществени нарушения, свързани с достъпа до информация относно възможностите за кандидатстване за международна закрила. Много от чужденците, с които е разговаряно, подчертават, че не са информирани за правния си статут и са лишени от достъп до процедурата за международна закрила. Това противоречи на италианското законодателство.

Декретът Салвини бе приет с единодушие

На 24 септември Съветът на министрите единодушно одобри указа за миграцията и сигурността, предложен от министър Салвини. Този нормативен акт, известен като "декрета Салвини", легитимира някои от незаконните практики, които делегацията констатира в горещите точки. Това, от своя страна, ще окаже влияние върху правото на хората да търсят убежище, което ще бъде изложено на риск.

Някои от въведените с декрета правила всъщност имат съвсем конкретна цел - да променят начина на функциониране на горещите точки. По-специално, три раздела от закона навеждат на мисълта, че е възможно да се разшири обхватът на ограниченията, свързани с правото на убежище.

Три промени, които декретът въвежда, будят тревога

На първо място е изменението, свързано с настаняването в ЦЗР или т.нар. Центрове за задържане на репатрирани. Съгласно член 2 от декрета на Салвини срокът, в който лицата, търсещи убежище, могат да пребивават в тях, се увеличава до максимум 180 дни. Този период се отнася за случаите, когато чужденците не могат да бъдат идентифицирани. Той се прибавя към регламентирания в момента срок от 30 дни за проверка на самоличността и гражданството на търсещите убежище.

Второ, декретът значително ще ускори процедурите, свързани с разглеждането на молбата за убежище, на граничния пункт.

В заключение, ще се позволи задържане при неподходящи условия на чуждестранните граждани, за които има заповед за експулсиране. Член 3 от декрета на Салвини предвижда лицата, търсещи убежище, да бъдат настанявани за период до 30 дни в горещите точки и за максимум 180 дни в ЦЗР. В допълнение, член 4 посочва, че нелегалните мигранти могат да бъдат задържани на граничните пунктове, когато в ЦЗР няма достатъчно място. Необхоимо е само разрешение от мирови съдия, което началникът на полицията трябва да поиска.

Декрет-закон №113/2018 налага процедурите, които се извършват в горещите точки, да станат ясни и прозрачни. Това вече не може да се отлага, защото е единственият начин, чрез който ще сведем до минимум злоупотребите и нарушенията на правата на човека.