EU Watch

Какво да очакваме за правата на човека от българското европредседателство?

Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет (БХК), анализира ролята на човешките права в програмата на Българското правителство за Председателството на Съвета на Европейския съюз. БХК е партньор на Liberties.

by Krassimir Kanev

В средата на декември българското правителство представи в Народното събрание своята Програма за Председателството на Съвета на Европейския съюз. В нея са формулирани четири приоритета: икономически растеж и социално сближаване; европейска перспектива на Западните Балкани; сигурност и стабилност в силна и единна Европа; цифрова икономика и умения за бъдещето. Нито един от тези приоритети не е свързан с правата на човека. Всъщност, в програмата нито веднъж дори не се употребява термина „права на човека“ или „основни права“; няма и отпратки към Хартата на основните права на Европейския съюз. Като цяло, от нея по нищо не личи, че България припознава в правата на човека една от основните ценности на Съюза, която има нужда да се утвърди по време на председателството.

Посочените в Програмата на българското правителство приоритети не отговарят на очакванията ни

При поемането на председателството на Съвета на Европа, което се извършва на ротационен принцип, правителството на страната трябва да състави дневния ред на заседанията на Съвета. Освен това то прави и работната програма за съответния период.

Човешките права не са упоменати в програмата, но в нея се говори много за „управление на миграцията“, предвижда се повишаване на ефективността на „политиката на връщане“, „управление на контрола по границите“, „укрепване на външната граница“ на Съюза в контекста на „борбата срещу тероризма“. В малкото случаи, в които става дума за политики по правата на човека в нея се казва, че българското председателство ще работи за равнопоставеността на мъжете и жените и за пълноправното участие на хората с увреждания в обществото. Но нищо по-конкретно.

Става следователно ясно, че българското председателство не възнамерява да адресира никой от основните и трудни за храносмилане проблеми с правата на човека в Съюза. Те включват подронването на върховенството на правото и на системата от проверки и баланси в редица държави членки; широкоразпространените расова, етническа и религиозна дискриминация, ислямофобия и реч на омразата; дискриминацията в националните системи на наказателно правосъдие; ограничения достъп до качествено образование на социално изключените; непрекъснато свиващата се свобода на медиите; ограничаването, а в някои държави членки дори преследването на дейността на организациите за защита на правата на човека.

Всички тези проблеми са добре очертани в докладите на местни и международни наблюдатели на правата на човека, включително в тези на Агенцията за основни права на ЕС (FRA). Те не бяха изобщо или поне не бяха адекватно адресирани също така и в програмните документи на предходните председатели на Съвета, включително в програмата на естонското председателство. Но България, единствената държава членка, която поема председателството докато се намира под мониторинговия Механизъм за сътрудничество и проверка, изглежда особено зле поставена да инициира промяна.

Дискриминацията е "много обезпокоителна"

Дори ако изключим коментарите и препоръките на неправителствените наблюдатели на правата на човека и се ограничим само до тези на официалните органи на ООН и на Съвета на Европа от последните години, образът на България не изглежда особено привлекателен. През 2017 г. два договорни органа на ООН направиха коментари и препоръки, които изглеждат доста смущаващи за страна, присъединила се към клуба на държавите с най-високи стандарти за защита на правата на човека. През май Комитетът за премахване на расовата дискриминация изрази „дълбока загриженост“ относно увеличаващите се случаи на слово на омраза и престъпления от омраза в България, практикувани безнаказано и насочени към основните малцинствени групи – турци, роми, евреи, африканци, бежанци и мигранти. Той също така отбеляза „продължаващата маргинализация на ромите“ във всички сфери на живота и по-специално насилствените евикции от техните единствени жилища, сегрегацията в образованието и лошият достъп до трудова заетост и медицинска грижа. Друга сфера на загриженост за Комитета е третирането на мигрантите и по-специално тяхното насилствено отблъскване от територията на страната, както и малтретирането им и произволното им задържане.

Изтезания и нарушения на почти всички права

През декември друг договорен орган на ООН, Комитетът срещу изтезанията, огласи още по-притеснителни наблюдения. Те засягат широкоразпространеното малтретиране на задържани в българските полицейски управления, особено по отношение на ромите, което се практикува безнаказано; нечовешкото отношение към лишените от свобода, както и към настанените в социални и здравни институции; малтретирането и отблъскването на кандидати за убежище. Особена загриженост за Комитета представляват стотиците смъртни случаи през периода 2000-2010 г. на деца с интелектуални увреждания, настанени в институции, по нито един от които не е установена отговорност от лица, които полагат грижи за тях. Комитетът също така специално отбеляза регреса в сътрудничеството на властите с неправителствените организации от последните години с отказите им да допуснат независим неправителствен мониторинг на правата на човека в институциите.

На регионално ниво, България е една от малкото държави членки на Съвета на Европа, за която Европейският комитет против изтезанията направи публично изявление през 2015 г., с което огласи липсата на сътрудничество на българските власти за подобряване на материалните условия в местата за лишаване от свобода и по отношение на системното малтретиране на задържани от полицията. Тя е и сред държавите членки с най-голям брой неизпълнени решения на Европейския съд по правата на човека на човек от населението. Тези решения засягат нарушения в почти целия спектър от права, защитавани от Европейската конвенция за правата на човека. Значителна част от тях са за тежки нарушения на правото на живот в резултат от свръхупотреба на сила и огнестрелно оръжие, както и за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне от страна но полицията.

На този фон, очакванията към българското председателство за адресиране на сериозните проблеми на Съюза в сферата на правата на човека няма как да бъдат високи. Трудно е да си представим как те могат да се подобрят съществено и при следващото председателство на Австрия, след формирането на правителство с участието на крайно дясната Партия на свободата. Това изправя пред сериозно предизвикателство застъпничеството на неправителствените правозащитни организации. Изправени пред натиска на собствените си правителства в редица страни, системно недофинансирани, те ще трябва въпреки това да удвоят усилията си за постигане на положителна промяна.