Трябва да съумеем да прозрем през хаоса и фалшивата опасност

Авторитарните лидери създават хаос, както и постоянно усещане за грозяща опасност. Така те обосновават въвеждането на нови закони, които ограничават допълнително твоята свобода. Оправдават се, че го правят в името на твоята защита, но това не е вярно.

Тук става нещо.

Не е съвсем ясно какво точно.

През 1949 г., когато бе публикуван романът му "1984", Джордж Оруел беше тежко болен (той почина само шест месеца по-късно). Това далеч не е най-добрата книга на всички времена от гледна точка на литературния анализ. Начинът, по който е написана, не изисква от читателя да се задълбочава в разсъждения. Когато я четеш, нито едно от нейните изречения няма да те впечатли особено. Има обаче страшно много други причини, заради които се определя като класика. Тя продължава да е актуална и днес. Не можеш да не направиш сравнение с реалността, в която живееш, когато я прочетеш.

Мисля си за това, докато заспивам. Трябва да мисля за еднорозите и тяхното развъждане, но аз си мисля колко много знае за мен смартфонът ми и не е ли по-добре да покривам с нещо камерата на лаптопа си. Дали пък не живеем в 1984-та? Мисля си за тези неща, докато се опитвам да заспя. Сигурна съм, че възможностите, с които моето правителство разполага, за да ме наблюдава, далеч надхвърлят това, което Оруел си е представял. Освен това през 1984-та на всички е било известно, че правителството осъществява контрол. Чудя се до каква степен това се случва и днес. Сега не можем да открием в ежедневието си доказателства за съществуването на Биг Брадър и е много лесно напълно да отхвърлим подобна идея.

Там някъде има човек с пистолет.

Той ми казва, че трябва да внимавам.

Мразя да пропускам закуската, но още повече мразя да закъснявам. Бързам, а косата ми е мокра и не мога да си намеря ключовете. Къде са проклетите ключове?! Радиото гърми от кухнята. Aвичи ме моли да го събудя, когато всичко свърши. Събуди ме, Aвичи, в мига, в който моята презентация приключи. Изведнъж песента спира и се чува строг глас:

"Това е предупреждение, свързано със сигурността. Степента на опасност от терористичен акт е повишена за цялата страна на ниво Рудолф с червения нос. Повтарям: Рудолф с червения нос. Всички граждани се призовават да бъдат бдителни и да докладват, ако забележат нещо подозрително."

Това е странно. Така си мисля, защото никога преди не съм чувала подобен сигнал за тревога. Умът ми все още е зает с презентацията, а и тези проклети ключове. Котаракът ми, Алфредо, който се е настанил върху радиатора, отваря едно око. Сигурно ми се присмива, защото аз тичам напред назад като луда. Той не знае, че храната му, Fancy Feast, не пада от небето, а се купува с пари.

Тази сутрин навън е доста тъмно. Аз продължавам да мисля за презентацията. В нея разглеждам етичните норми при отглеждането на еднорози във ферми и дали това е начинът, гарантиращ оцеляването на вида за в бъдеще. Купувам си вестник от павилиона и хвърлям едно око на първата страница. Водещото заглавие трябва да е свързано с това, което чух по радиото. Наистина е така: Предотвратена е голяма терористична атака. Полицията твърди, че заплахата все още е в сила. Статията напомня на читателите, че трябва да бъдат много предпазливи и да докладват за всеки, който изглежда подозрително. В нея дори са използвани фрази като "вероятно не са от тази страна". Какво означава това? При нас вече почти няма малцинства, благодарение на осъществената наскоро миграционна реформа.

Тогава виждам нещо, което наистина накара еднорозите да избягат в галоп от мислите ми. Десетки хора са се събрали край метростанцията. Любопитството ми надделя над любовта ми към точността и аз тръгнах към тях. Вървейки, чух звука на сирените и полицейските коли ни заобиколиха отвсякъде.

- До всички протестиращи: пригответе личните си карти за проверка.

Бях притисната насред тълпата. Еднорозите нахлуха в галоп обратно в главата ми. Сега трябваше да съм в офиса. Не мога да остана. Аз дори не знам за какво е протестът. Обръщам се към един от полицаите, за да попитам защо са тук, а той ми отговаря:

- Въпросът е: ти какво правиш тук?

- Аз съм свободна да ходя където си поискам. Просто изгарях от желание да разбера защо са се събрали тези хора.

Въпреки това той все пак ми проверява документите и съдържанието на джобовете. След това ми казва:

- Това е само предпазна мярка. Има нова директива на правителството. Очевидно е постъпил сигнал за терористична атака. Свободна си и можеш да си тръгваш. Не искаме да ти навредим. Правим го само за твое добро.

Тичам към офиса.

Параноята удря надълбоко и

бавно се промъква в живота ти.

Вече съм преполовила презентацията. Обяснявам какви са ползите за новородените еднорози от храненето с различните видове трева. На Бермудите тя се отглежда доста лесно, но не е толкова питателна, колкото власатката. Мисля, че двама или трима от колегите ми все още ме слушат внимателно. Когато свърших, първият въпрос ми бе зададен от шефа:

- Участва ли в протеста против еднорозите, който се е провел сутринта?

Ахвам от учудване.

- Не. Да. Аз случайно попаднах на него.

- По-добре си събирай нещата. Имам снимка, която доказва, че си била там.

Тръгвам към вратата, а той добавя:

- Вече е вписано в досието ти.

Приятелката ми, Вероника, се изправя и настоява за обяснение. Шефът й отговаря:

- Получих снимка от Министерството на вътрешните работи.

Всички са се втренчили в мен, а той добавя:

- Вероника, ти можеш да заемеш позицията й. Ти се отнасяш по-сериозно към работата си.

- Ние сме приятелки и аз искам тя да остане.

- Ти решаваш. Предлагам ти нейната позиция. Имаш 30 минути, за да ми отговориш.

Вероника ме поглежда.

Напускам офиса. Навън вече е тъмно. Припомням си всичко, което ми се случи през деня. Излязох от къщи на бегом. Надявах се да получа похвала за изключителната презентация. Полицията все още е навсякъде. Протестът срещу еднорозите наистина ли представлява заплаха за сигурността? Няма начин да се чувствам в безопасност, когато полицията е наоколо. Изхвърлям тези мисли от главата си. Влизам в супермаркета. Ще се отбия за малко и без това ми е на път. Трябва да купя Fancy Feast за Алфредо.