Споразумението между Белгия и Судан - сътрудничество, което е оскърбително и неприемливо

Белгия отказва да приема мигранти и ги преследва. Тя вече дори си сътрудничи със суданския диктаторски режим, за да установява самоличността на поданиците му. Съществуват ли граници, които държавният секретар няма да прекрачи, за да "прочисти" столицата?
С постигането на споразумение със суданското правителство за идентифициране на мигрантите, пребиваващи в Парк "Максимилиен" в Брюксел, държавният секретар по въпросите на убежището и миграцията Тео Франкен постави началото на нова фаза в политиката си на преследване на изгнаници. Става въпрос за семейства с деца, които в момента се опитват да оцелеят в белгийската столица, надявайки се, че ще я напуснат и ще стигнат до Обединеното кралство.

Мръсна сделка

Държавният секретар по въпросите на убежището и миграцията изглежда е заслепен от страха, че в белгийската столица може да се появи нова "джунгла", подобна на тази в Кале, и то до такава степен, че да накърни достойнството си. Той договори споразумение със суданска официална делегация от Департамента за вътрешни работи.

Тази делегация изпълнява заповедите на президент, за когото Международния наказателен съд (МНС) в Хага е издал заповед за арест. Тя е за геноцид и престъпления срещу човечеството. В сила е и в момента.

Държавният секретар е съвсем наясно, че понастоящем в Судан се извършват много нарушения на правата на човека. Това е страна, която се управлява от диктаторски режим. Високата степен на одобрение на молбите за международна закрила, подадени от судански граждани, показва колко трудно и опасно е там за опонентите на правителството. Те са изложени на риск от изтезания, ако бъдат арестувани.

Процедурите за идентифициране на суданските граждани, арестувани по време на полицейските набези в парк "Максимилиен", които Франкен възнамерява да извърши, застрашават не само живота на тези хора, ако бъдат върнати в родината им. Те са заплаха и за семействата им, останали в Судан.

Сътрудничество с диктатор

Провеждайки операцията за установяване на самоличността, в която ще участва официална суданска делегация, изпълняваща заповед на президента на страната Омар ал-Башир, означава, че държавният секретар понастоящем си сътрудничи с диктаторски режим.

В момента белгийското правителство кандидатства за членство в Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк, а държавният му секретар изпраща на целия свят пагубно за страната послание.

Като добавим към тези обстоятелства и факта, че мнозина смятат, че министър-председателят подкрепя това т.нар. "техническо" сътрудничество между държавния си секретар и Судан, разумно ли е Белгия да кандидатства за място в Съвета за сигурност на ООН? Споразумението с Хартум явно пренебрегва решение на Съвета. През 2005 г. той поиска от МНС да започне разследване, което доведе до издаването на заповедта за арест на ал-Башир. Той обаче и днес е на власт.

Изборът

Белгийската лига за правата на човека приканва правителството да бъде последователно. То трябва да избере дали да оттегли кандидатурата си за членство в Съвета за сигурност на ООН или да изпрати твърдо послание до държавния секретар, за да прекрати партньорството със Судан. Секретарят Франкен допусна сериозна политическа грешка, сключвайки това противозаконно споразумение. То дойде след няколко други негови действия, между които издаването на заповед за полицейските нападения и изпълнението на квотите за задържане.

В случая не са застрашени само основните права. Тук става въпрос и за доверието в белгийското правителство, както и за достойнството му.