Tech & Rights

Нова глава на кризата в Полша: изменението на Закона за Конституционния съд е "противоконституционно"

Конституционният съд постанови, че приетото от Народното събрание през декември изменение на Закона за Конституционния съд, е противоконституционно в своята цялост.

by Polish Helsinki Foundation for Human Rights
(Image: REUTERS/Kacper Pempel/Files)
На 8-ми и 9-ти март Конституционният съд на Полша разгледа жалбите, внесени от омбудсмана на страната, председателя на Върховния съд, Националния съдебен съвет и две парламентарни групи, във връзка с изменението на Закона за Конституционния съд, прието през декември 2015г.

Противоречивата реформа има за цел да парализира функциите на Конституционния съд, но същият този съд постанови, че изменението е противоконституционно в своята цялост.

Въпреки че актовете на Конституционния съд са окончателни и задължителни, от правителството заявиха, че въпросното решение няма да бъде публикувано в Държавен вестник.

"Конституционната криза в Полша ескалира след решението на Конституционния съд от 9-ти март и изявленията на правителството" - заяви президентът на ХФПЧП, Данута Прживара.

Назначаване на съдиите

Една от причините за разярилата се преди няколко месеца конституционна криза в Полша е процедурата по назначаване на съдии в Конституционния съд.

Той се състои от 15 съдии с деветгодишен мандат. През юни 2015 г. предишният парламент прие изменение, според което пет от съдиите в Конституционния съд се назначават от Сейма (долната камара на парламента). През ноември 2015 г. изтече мандата на трима съдии, а през декември - на още двама.

Изменението на Закона за Конституционния съд влезе в сила през август 2015 г., а през октомври 2015 г., по време на една от последните сесии на парламента, тогавашното управляващо мнозинство назначи пет нови съдии.

След парламентарните избори от октомври 2015 г. новият президент Анджей Дуда заяви, че няма да одобри встъпването в длъжност на петимата съдии, защото има сериозни съмнения около процедурата по тяхното назначаване.

Една от първите стъпки, предприети от новото управляващо мнозинство, бе да назначи пет нови съдии. Парламентът прие резолюции, с които отмени изборът на предходните пет съдии, а след промяна на процесуалните правила Сейма назначи пет нови съдии през декември 2015 г. Президентът веднага одобри назначенията - още същата нощ.

The government changed the rules of the Sejm, the lower house of Parliament, to ease its appointment of five new judges.  (Image: Kancelaria Premiera)

В светлината на това решение председателят на Конституционния съд съобщи в началото на януари 2016 г., че вече има дела, разпределени на двама от съдиите, назначени през декември 2015 г. от новото управляващо мнозинство. В момента Конституционният съд се състои от 12 действащи съдии.

Противоречиви промени

Друга причина за конституционната криза е изменението на Закона за Конституционния съд. В края на декември 2015 г. по извънреден ред и без всякакво обществено обсъждане Сейма прие въпросните промени.

Изменението въвежда редица спорни разпоредби. Съгласно новия закон огромна част от решенията на Конституционния съд трябва да се вземат от разширения съдебен състав (13 съдии), вместо от 9 съдии, както досега.

Хелзинкска фондация за правата на човека в Полша взе участие в производството, като представи на съда писмо Amicus curiae. В него организацията защитава позицията си, че в бъдеще прибързаното приемане на толкова важни закони ще "постави стабилността на конституционната система в опасност, нарушавайки принципите на демократичност и върховенство на закона".

Решението на Конституционния съд

На 9-ти март разширеният съдебен състав от 12 съдии обяви своето решение. Съдът заяви, че не може да изпълнява задълженията си в рамките на този нов закон и постанови, че той е противоконституционен във всяко едно отношение.

Конституционният съд постанови, че както самите изменения на закона, така и начина, по който са приети от парламента, са в нарушение на конституцията.

Според съда законодателният процес е бил съкратен до такава степен, че да не може ефективно да се оценят предложенията в законопроекта, въпреки широко разпространеното мнение, че те са противоконституционни.

Решението подчертава и факта, че законът влиза в сила на датата, на която е публикуван, което също противоречи на конституцията.

The court said that it could not perform its work under the new act and found it unconstitutional in every respect. (REUTERS/Kacper Pempel)

Конституционният съд също отбеляза, че изискването повечето дела да бъдат разглеждани от разширен състав само забавя работата на съда, а правилата, определящи какъв състав да гледа дадено дело, не се основават на никакви рационални или обективни критерии. Съдът разкритикува и разпоредбата, според която делата трябва да се гледат по реда на внасянето им в съда, а освен това в рамките на по-кратки срокове:

"[Законодателите трябва] да създадат възможно най-добрата среда за решаване на делата, а не да пречат на правораздаването, определяйки датите, на които съдът ще може да разгледа конкретно дело".

Същият извод важи и за разпоредбата, предвиждаща, че изслушвания пред съда може да има не по-рано от три до шест месеца след призоваване на страните.

Реакциите

От правителството заявиха, че решението е само едно "становище на съдиите", което няма обвързваща сила. Според премиера Беата Шидло именно решението на съда е несъвместимо с полското законодателство.

Преди съдебното заседание тя дори заяви, че решението няма да бъде публикувано в Държавен вестник. "Становището, което някои от съдиите ще представят утре, не отговаря на законите в страната. Аз няма как да наруша Конституцията, като публикувам такъв документ".

В отговор на решението министърът на външните работи Витолд Вашчиковски каза: "Изглежда, че председателят на Конституционния съд се държи все повече и повече като аятолах от Иран".

След заседанието омбудсманът Адам Боднар каза: "Ако решението не бъде публикувано, навлизаме в света на правния хаос, където конкретните стандарти на правовата държава не важат".

Minister of Foreign Affairs Witold Waszczykowski said the head of the Constitutional Tribunal was behaving like an ayatollah from Iran. (Image: Polish Institute of International Affairs - Flickr/CC content)

Две правни системи

Според Хелзинкска фондация за правата на човека в Полша сегашната конституционна криза поставя в опасност върховенството на закона. Непризнаването на решението цели да омаловажи политическата позиция, която ХФПЧП споделя, че това ще доведе до сериозен срив на съдебната система.

Президентът на ХФПЧП Данута Прживара каза: "Страхувам се, че в най-лошия сценарий ще има две правни системи. Една, която не признава съдебните решения – правителството и цялата му администрация – и друга, която ги спазва – част от съдебната система".

Според ХФПЧП настоящата криза сериозно нарушава правата на човека и се нуждае от вниманието на международната общност. "Все пак има прост изход - достатъчно е да се изпълни решението на Конституционния съд" – каза г-жа Прживара. "Но не изглежда, че това ще се случи в скоро време".

Конституционен съд , Полша , конституционна криза , Венецианска комисия , конституция , върховенство на закона , разделение на властите , Закон за Конституционния съд , Адам Боднар , ХФПЧП , Хелзинкска фондация за правата на човека в Полша