Деветнадесет години след ръководената от ООН мирна реинтеграция на Източна Славония - регион в източната част на днешна Хърватия - етническото съжителство в град Вуковар остава непостижимо. За повечето хървати, Вуковар е символ на войната, на разпадането на Югославия и на водената от сърби Югославска народна армия.
Някога проспериращ, Вуковар е етнически смесен град, който подобно на Кобани в Сирия е изравнен със земята от безогледните бомбардировки по време на войната. Около 480 души от района на Вуковар така и не са открити, а в цяла Хърватия броят им е 1700, в това число и цивилни. Градчето остава под юрисдикцията на Сръбска автономна област до 1995 г.
Петиция за ограничаване правата на малцинствата
По-рано тази година, гражданската инициатива "Щаб за защита на хърватския Вуковар" организира петиция, с цел изменения в законодателството за малцинствата. Ако бъдат одобрени, измененията ще попречат на сръбското малцинство да упражнява определени права и да показва послания на кирилица върху обществени сгради, освен ако не представлява поне 50% от населението в общността.
Инициативата е провокирана от поставянето на указателни табели на латиница и кирилица върху обществените сгради, които да служат на двуезичното население в града. По време на последвалите демонстрации, плочите са обезобразени и изкъртени от хърватските сдружения на ветерани и лица, изчезнали през войната.
Твърде рано е да бъдем добри съседи?
Една част от хърватското общество смята, че още е рано за реинтеграция със сърбите и тяхната култура, включително кирилицата. Много от тези хора са подписали петиции, като споменатата по-горе, която събра почти 700 000 подписа за две седмици.
Вандалствата спрямо табелите на кирилица не дават възможност този въпрос да бъде обсъден и да се постигнат компромиси и напредък. За разлика от ситуацията на полуостров Истрия, където италианското малцинство се зачита и регионът е двуезичен, източните райони все още са твърде язвителни към подобни промени.
Информиране на дезинформираната публика
Център за изследване на мира видя сложната ситуация в Източна Славония като идеална тема за постигане на диалог и провеждане на дискусия. Използвайки нов подход, ние разработваме и прилагаме в Хърватия проекта "Гласът на избирателите - граждански дебат за насърчаване на устойчива социална промяна". Вдъхновен от работата на проф. James Fishkin от Станфордския университет, проектът насърчава обмена на информация и се стреми да ангажира местните граждани в дискусия по чувствителни теми, която да доведе до обмислени и обосновани становища. (Тема на първото обсъждане бе новият Закон за труда, приет от хърватския парламент през лятото).
Съвещателното проучване на мнението е техника на обсъждане и дебат сред малка група хора - представителна извадка на обществото - за извършването на консултация по въпросите на обществения ред и изборите. Гражданите често са неинформирани по въпроси от изключителен обществен интерес. Конвенционалните анкети представят само повърхностни впечатления, а демократичният процес днес не изглежда в състояние да инвестира време и усилия, за да придобие информация и да я използва за обосновани решения.
Обсъждане на правата на малцинствата
Втората дискусия в рамките на анкетата беше организирана през октомври 2014 г., под надслов "Прилагане на правата на малцинствата: шанс за интеграция или възможност за възникване на конфликт и разделение?". Всяко обсъждане включваше сесия с въпроси и отговори на експерти, както и панели с университетски преподаватели, представители на неправителствени организации, историци и представители на гражданската инициатива "Щаб за защита на хърватския Вуковар".
На случаен принцип, двадесет и четири участници бяха разделени на групи с модератори. Те имаха възможност да подготвят въпросите си към експертите и да обсъдят помежду си всичко по темата. Преди и след дебата, агенция за пазарни проучвания раздаде въпросници на участниците, за да измери промените, които дискусията е предизвикала в нагласите им.
Център за изследване на мира ще публикува по-задълбочен анализ на втората дискусия, също както направи и след първата. Ще бъде интересно да видим как и защо хората променят убежденията си по въпросите на укрепването на мира и човешките права. Като организация, която работи и в двете области, ЦИМ подчертава опасните последици от изготвянето на становища без да бъде събрана информация и чута градивната критика.
Съвещателен екип на ЦИМ: Mirjana Mikić Zeitoun, Ela Naranđa, Petra Jurlina
Съветник: проф. Ana Matan, Факултет по политически науки, Университет в Загреб