Tech & Rights

#MeAndMyRights (Аз и правата ми) - Масовото наблюдение е като чайник, направен от шоколад​

Защо? Защото е безполезно и опасно. Службите за сигурност ще спрат терористите само чрез традиционните методи за разследване​. Масовото наблюдение не дава резултати, но поглъща много средства, които могат да се насочат към дейности, които са ефективни.

by Israel Butler

Всички налични доказателства показват, че когато службите за сигурност са успявали да хванат заподозрян в тероризъм, това никога не е било благодарение на информацията, събрана чрез масовото наблюдение. Напротив, това винаги е ставало въз основа на данни, получени чрез традиционните методи. Тези изпитани и сигурни прийоми включват полицейски разследвания, целево наблюдение, сведения от информатори, приятели, роднини и членове на общността, към която принадлежи заподозреният.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

Освен това анализите показват, че въпреки масовото наблюдение, службите за сигурност не успяха да се намесят своевременно или да предотвратят голяма част от терористичните атаки в Западна Европа след 2001 г. Трудно ще открием случай, в който те не са разполагали с предварителна информация за някои или дори за всички извършители. Въпреки това не можаха да ги спрат. Службите за сигурност не са ги следили отблизо, когато са подготвяли нападенията, и не са могли да осуетят плановете им. Защо не са го правили? В повечето случаи причините са три. Масовото наблюдение не е сред тях. Първо, службите за сигурност не са разполагали с необходимите ресурси, за да следят всички заподозрени, които са искали да наблюдават. Затова е трябвало да преценяват и да определят тези, които са с приоритет. Понякога се допускат грешки. Второ, те пренебрегваха информацията за конкретни заподозрени, която получаваха от други държави. Трето, службите за сигурност не са склонни да обменят данни или да си сътрудничат. Те не реагират своевременно на сведения, предоставени от собствените им звена или от други правителствени органи. Всичко това доказва, че масовото наблюдение не е част от арсенала за борба срещу тероризма. Решението на проблема е другаде. Службите за сигурност трябва да разполагат с по-голям ресурс и да бъдат по-добре организирани. Така те ще могат да наблюдават всички заподозрени, за които имат данни. Освен това ще си сътрудничат, както трябва, с другите органи.

Масовото наблюдение е опасно. При него се харчат много пари за оборудване. Освен това са необходими хора, които да анализират и проучват събраната информация. Въпреки това резултати няма. Парите и персоналът, използвани за него, могат да се пренасочат за подобряване на традиционните методи за разследване. Те правят света, в който живеем, по-малко опасен. Масовото наблюдение също така генерира много странична информация. Тя отвлича вниманието на разследващите от същинските заплахи, за които те вече имат сведения.

Прочети и другите статии от поредицата #MeAndMyRights (Аз и правата ми).

През 2016 и 2017 г. бяха извършени няколко терористични акта. Например, този в Ница, където бе използван камион, както и няколко нападения на "самотни вълци" в САЩ и Германия. В тези случаи службите за сигурност не са имали информация, че извършителите са поддържали връзка с терористи или крайни екстремисти. Това обаче обикновено са хора, известни на други органи, защото се занимават с престъпна дейност и / или имат психични проблеми. Европол, правоприлагащата агенция на ЕС, предупреди, че по-скоро проблемите, свързани с психичното здраве, са определящ фактор за действията на "самотните вълци". Много рядко постъпките им са мотивирани с отдадеността към идеологията на крайния екстремизъм. Отново се потвърждава фактът, че масовото наблюдение не е правилният начин за справяне с този тип нападатели. Тогава защо да събираме огромно количество информация за широката общественост, след като извършителите обикновено са лица, които вече са имали контакти с властите? Може би е по-разумно правителствата да вложат усилията си в други насоки. Първо, те трябва да осигурят необходимите грижи и подкрепа на хората с психични проблеми, които могат да бъдат уязвими, и да попаднат под влиянието на проповедниците на насилие. Второ, те трябва да намерят начин да предпазят хората, намиращи се в затвора, за да не се превръщат те в крайни екстремисти.

Ако искаш да научиш повече или желаеш да се запознаеш с доказателствата и анализите, за които стана въпрос, тук ще откриеш доклада ни "Сигурността и правата на човека".

тероризъм , масово наблюдение , #MeAndMyRights