Tech & Rights

Жертвите на Караджич очакваха да му бъде наложена доживотна присъда

Предвид присъдите по други дела за военни престъпления, извършени не само в Сараево, жертвите на Караджич очакваха да му бъде наложена доживотна присъда.

by Lovorka Šošić
Босненка стои пред ковчезите на жертвите на клането в Сребреница от 1995 г.
Отговор на Център за справяне с миналото - Документа във връзка с решението по делото срещу Радован Караджич.

След процес, продължил пет години, и 18 месеца събиране на доказателства за вината на обвиняемия, съдебният състав на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) постанови на първа инстанция присъда по делото срещу Радован Караджич - бившият лидер на доминираната от сърбите Република Сръбска в Босна.

Караджич бе признат за виновен и осъден на 40 години затвор.

Като се има предвид вече наложените от МНТБЮ присъди по други дела за военни престъпления в Сараево, Приедор и Сребреница и политическата отговорност на Караджич, жертвите очакваха, че състава на съда ще го осъди на доживотен затвор.

Наложеното наказание може да способства за изграждането на доверие, само ако страданията на жертвите бъдат признати както от политиците, така и от общностите на страните от бивша Югославия, включително от избраните представители на Република Сръбска в Босна и Херцеговина.

Последните би трябвало да обезщетят семействата на жертвите, а вместо това те решиха абсолютно неуместно да позволят университет да носи името на виновника за това военно престъпление.

Престъпления срещу човечеството

От Караджич бе потърсена наказателна отговорност за съвкупност от престъпления, осъществяващи три състава - геноцид, престъпление срещу човечеството и нарушаване законите и обичаите за водене на война:

  • Геноцид срещу мъжете от Сребреница.
  • Изселване на босненските мюсюлмани и босненските хървати от района на Босна и Херцеговина, който босненските сърби доминират, създавайки система за репресии, насилие и задържане (50 места за задържане), в която загиват хиляди; плячкосване на имущество; използване на пленници като жив щит; унищожаване на редица джамии, религиозни обекти и паметници на културата; последователно предоставяне на невярна информация, създаваща среда за системни престъпления.
  • Нападения и обстрел на цивилното население в Сараево, целящи да всеят ужас и страх.
  • Вземане представители на ООН като заложници, за да бъдат избегнати въздушните удари на НАТО над военни цели на босненските сърби.

Съдебният състав оправда Караджич по обвиненията в геноцид в седем общини (Братунац, Фоча, Ключ, Приедор, Сански Мост, Власеница и Зворник), въпреки усилията на прокуратурата (съдът взе същото решение и по делата срещу Стакич и Брчанин.)

Радован Караджич, също както Младич, е действал в сътрудничество с други участници в престъпни групи: Момчило Краишник, Слободан Милошевич, Биляна Плавшич, Никола Колевич, Мико Станишич, Момчило Мандич, Йовица Станишич, Франко Симатович, Желко Ражнятович, Воислав Шешел, Станислав Галич и Драгомир Милошевич. Според съда няма съмнение, че за целта той е използвал политическите и държавни структури на босненските сърби, членове на министерството на вътрешните работи, на армията на Република Сръбска, на югославската народна армия, на сръбските паравоенни сили и доброволци от Сърбия и Босна, както и местни босненски сърби.

Тази статия е изявление на организацията Документа.