Какво не е наред с решението на ЕС за филтриране на съдържанието в интернет?

За да защити децата от вредно съдържание в интернет и да спре нарушаването на авторското право, Европейският съюз​ реши да задължи интернет компаниите да филтрират всичко, което се качва в мрежата.

На Европейския парламент му предстои да гласува два законодателни акта. Единият е Директивата за авторското право в единния дигитален пазар, а другият е Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Ако бъдат приети, те коренно ще променят мрежата, която всички използваме.

Защитата на децата и борбата с нарушаването на авторските права са основателни причини за ограничаване на свободата на словото. Изключително важно е обаче да се постигне справедлив баланс, защото залогът е голям. В случая става въпрос за авторското право и закрилата на децата, както и за свободата на словото. Ограничаването й винаги трябва да бъде пропорционално. Единственият начин за постигане на правилен компромис между свободата на словото и останалите неща е да оставим съдиите (а понякога и властите) да определят насоките. Те са тези, които трябва да решават правните проблеми, разглеждайки всеки конкретен случай поотделно.

В момента ЕС поема в нова посока. Свободата на словото вече не се зачита така, както трябва, тъй като ограничаването й е непропорционално. Освен това вземането на решения е оставено в ръцете на частни компании.

Експертите са против предложението

Новият проект за Директива за авторското право въвежда нови задължения за всички, които предоставят информационни услуги на обществото. Става въпрос за компании, които разпространяват и съхраняват съдържание, качено от потребителите им. Според внесеното предложение те ще трябва да предприемат мерки срещу нарушенията на авторските права, като за целта си сътрудничат с притежателите им. Проектът за Директива определя технологиите за разпознаване на съдържание като средство, което може да се използва, за да се изпълнят тези изисквания. Това много трудно може да се приеме по друг начин, освен като задължение да се наблюдава и филтрира дейността на потребителите. Новото правило се отнася за всички доставчици на информационни услуги, включително платформи за споделяне на видеоклипове (YouTube), платформи за блогове (Twitter, Tumblr), социални мрежи (Facebook), дори и за платформи за споделяне на документи (Dropbox), и уебсайтове за онлайн търговия (eBay, Etsy).

Представители на академичните среди (тук, тук, тук и тук), както и организации, работещи в областта на правата на човека и дигиталните права от целия континент твърдят, че предложението противоречи на съществуващите в ЕС правила и създава правна несигурност. То нарушава основни права като свободата на изразяване, свободата да се информираме и правото на неприкосновеност на личния живот. Освен това то е в разрез с предишни решения на Съда на Европейския съюз.

Становището на организациите за защита на правата на човека относно филтрирането е, че то накърнява свободата на изразяване и свободния достъп до информация. От друга страна, постоянното наблюдение на дейността на потребителите нарушава правото им на личен живот.

Нарушени са правата на човека

Филтрирането създава среда, в която хората нямат достъп до определена информация. То е вид несъзнателна превантивна цензура, чиято цел е да защити определени ценности. Те включват моралния дълг на обществеността да закриля децата. Те няма да имат достъп до така нареченото вредно съдържание. Същата ценност може да бъде открита в комунистическата идеология, например в Китай. Общото между двата случая е, че частни компании или държави налагат алгоритми, за да защитят различни важни неща, които нямат точна дефиниция.

При авторското право е различно. Там съществуват обективни критерии. Те се използват, за да се защити този, който притежава правата върху дадена творба. Степента на закрила е различна. Тя зависи от желанието на създателя. Някои са съгласни да споделят безвъзмездно, а други дават разрешението си, само ако им платите. Използването на произведения, защитени с авторски права, с цел пародия може да бъде законно или не. Това зависи от правилата, установени в отделните европейски държави.

Анализът показва, че се нарушават основните права. Трябва да има свобода на изразяване и право на достъп до информация. Необходима е обаче и защита на създателите и творбите им. Творческата индустрия не може да процъфтява, ако авторските права се пренебрегват. Същото важи и за икономиката, както и за развитието на информационните технологии. Освен това винаги трябва да се търси справедлив компромис между правата, които са изложени на риск. В случая не е постигнат правилният баланс между авторското право и основните права. Въпреки че в момента филтрирането не се прилага, правата на творците са много добре защитени. За целта се използват различни начини, които не създават проблеми. Директивата за електронна търговия е един много добър пример за това. Тя ограничава отговорността на доставчиците на услуги само до тези нарушенията на авторските права, за които те разполагат с информация, както и за случаите, когато са уведомени, но не са премахнали съдържанието или не са забранили достъпа до него. Според предложения в момента проект доставчиците на интернет услуги ще отговарят за всичко, което филтрите им пропуснат, дори когато не знаят за това. По тази причина новите правила ще предизвикат правна несигурност. Компаниите няма да имат яснота по въпроса кое законодателство трябва да следват.

"Вредно съдържание"

При един по-обстоен анализ много лесно ще установим, че предложеното решение за филтриране, което трябва да преустанови нарушенията на авторските права, се превръща в тенденция в ЕС. Освен проекта за Директива за авторското право, ще се обсъжда и нова версия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, в която то също фигурира. Според нея частните платформи за споделяне на видеоклипове трябва да прилагат този механизъм, за да защитят непълнолетните.

Закрилата на децата е благородна цел. В случая обаче съществуват два проблема, които са изключително важни. Първо, много трудно можем да определим какво точно е "вредно съдържание". Например, къде е разграничителната линия между материал, съдържащ нюанси на порнография, и такъв, който може да се използва за сексуално образование. Нещо, което може да е опасно за средностатистическото 10-годишно дете, може да се окаже полезно, ако то е жертва на сексуален тормоз. Второ, платформите за споделяне на видеоклипове нямат необходимите познания и човешки ресурси, за да класифицират съдържанието правилно.

Задължителното филтриране ще изисква от частните компании да разрешават сложни проблеми, свързани с основните права. Според Директивата за авторското право те трябва да правят разлика между защитено свободно слово и нарушаване на авторските права. Директивата за аудиовизуалните медийни услуги ще им налага да разграничават свободното слово от това с вредно съдържание.

Отгворността е прехвърлена върху бизнеса

С това решение Комисията се опитва да разреши проблема, свързан с нарушаването на авторските права и вредното съдържание, както и с това, което подклажда омраза, като прехвърли отговорността върху интернет компаниите. Засегнати са дори търсачките, платформите за споделяне на видеоклипове и социалните мрежи. Тези дружества обаче не разполагат с необходимите ресурси и познания за да се справят с проблеми, свързани с основните права.

В случая нямаме предвид опита им в тази област, а факта, че това са неща, които противоречат на естеството на бизнеса. За тези компании защитата на основните права не е от първостепенно значение. Когато става въпрос за избор между бизнес интереси и защита на свободата на словото, те ще предпочетат първото, защото имат силен мотив да го направят. Те ще премахват всяко съдържание, ако преценят, че съществува и минимален риск то да доведе до проблеми, свързани със закона.

Прехвърлянето на отговорността за вземането на такива важни решения в ръцете на компаниите излага на огромен риск свободата на словото и свободата на информацията. Хората ще бъдат затруднени при упражняването и отстояването на тези права. Освен това дори няма да има възможност за обществен дебат относно спорно съдържание, защото никога няма да можем да го видим. Компаниите ще имат неограничена власт върху цялата налична информация. Вземането на подобни решения е не само непосилно бреме за търговския сектор. То ще се превърне в един изключително непрозрачен процес. Това е най-неуместният начин, който демократичното общество може да избере, за да регулира толкова важен въпрос, какъвто е свободата на изразяване. Липсата на прозрачност ще се превърне в проблем, защото няма да е ясно кой е отговорен. Когато съдържанието се блокира или премахне, хората няма да знаят срещу кого да подадат жалба. По този начин им се отрича правото на справедлив процес.

Защо ЕС реши да промени правилата? Първо, а то е и най-важното, ЕС е щастлив, защото прехвърля отговорността на големите компании. Те разполагат с финансовите ресурси, необходими за решаване на проблемите, разработване на софтуер и плащане на глоби, когато се налага. Второ, ЕС се опитва да създаде по-балансирана творческа индустрия. От едната страна са интернет компаниите, които имат определени интереси, а от другата са притежателите на авторските права. Те си търсят своите собствени облаги. Някъде по средата са потребителите, но фокусът не е върху тях. Смятаме, че ЕС трябва да насочи вниманието си и към тях, както и към защитата на свободата на словото, свободата на информацията и неприкосновеността на личния живот.