Трябва ли италианските съдилища да протакат ​наказателните дела до безкрай?

Някои хора казват, че правилото за давност се използва, за да се избегне правосъдието. Други обаче смятат, че то ускорява процеса на правораздаване.

Движението "5-те звезди" иска да се премахне ограничаването на отговорността при наказателните дела

Движението "5-те звезди" представи предложение за изменение на обсъждания в момента антикорупционен закон. То предвижда прекратяване на давностния срок след произнасяне на присъда на първа инстанция, дори когато тя е оправдателна. Целта е да се даде възможност на разследванията на престъпления, за които е влязла в сила давността, да бъдат продължени. Следователно, вече няма да има значение колко време ще е необходимо за приключването на съдебния процес. В крайна сметка, изменението бе оттеглено, но Движението заяви, че скоро ще представи нов вариант.

Давността е правен механизъм, регламентиращ определен срок за разследване на престъпленията. Смята се, че след изтичането му общността вече няма да има никаква полза от наказателното преследване или то ще бъде съпроводено с много трудности.

Времето и правосъдието са свързани

Патрицио Гоннела, президент на CILD и Антигона, заяви, че времето и правосъдието са тясно обвързани помежду си. Наказателните процеси имат амбициозната задача да установят истината или в най-лошия слчай да доближат "процесуалната истина" до "историческата истина". Правосъдната система трябва винаги да се стреми да постигне тази цел. Когато уточнява динамиката на фактите, които биха могли да възпрепятстват наказателното производство, тя е длъжна да мисли, от една страна, за интереса на всички, а от друга, да зачита правото на обвиняемия. На него трябва да му се даде възможност да се защити по адекватен начин. Колкото повече време е минало от извършването на предполагаемото престъпление, толкова по-трудно става да се проследи какво точно се е случило.

Обратното също е вярно, защото съдебната система е задължена да определи разумен срок, в който съдебните процеси да приключват. Думата "разумност" се използва в Конституцията (член 11), за да се даде дефиниция на справедлив процес. Човек не може да бъде преследван за обикновено престъпление в продължение на 20 години. Това ще пречи на обвиняемия, независимо дали е невинен, или виновен, да води нормален живот. Толкова дълъг процес ще го доведе до отчаяние дори и да не се докаже, че има някаква вина, освен че ще го съсипе. Не е в обществен интерес също така делата да продължават с години. Никой не може да бъде съден до безкрай.

Противници на реформата

Тези, които се противопоставят на реформата, включително много от адвокатите, твърдят, че трябва да се запази съществуващия начин на прилагане на давностните срокове. Той е необходим най-вече, за да защити обвиняемите от прекалено дълги съдебни процеси и разследвания. Италия всъщност е една от страните в Европа, в която на съдиите им отнема най-много време, за да приключат наказателните дела. Не само процесите са по-дълги, отколкото в другите европейски държави, но също и разследванията. Според критиците на предложението промяната ще ги направи още по-продължителни.

Най-убедителното възражение против реформата е, че тя въвежда прекратяване на давностния срок дори и за подсъдимите, оправдани на първа инстанция. Това ще ги изложи на риск, защото може да се наложи да чакат с години окончателната присъда.

Възможно решение

За по-голямата част от съдебните процеси в Италия са въведени срокове, ограничаващи времето за провеждане на разследването. Между 60% и 70% от случаите никога не стигат до съдебната зала, тъй като то продължава с години, а и защото делата стоят и чакат заключени в прокуратурата.

По-доброто решение е да се декриминализират някои от престъпленията, отговорни за образуването на огромен брой дела. Те само пълнят съдебните зали на Италия.