Полските центрове за настаняване на чужденци имат нужда от подобрения

След 2012 г., условията в охраняемите центрове за чужденци видимо са се подобрили. Въпреки това има какво още да се желае според доклада „Все още зад решетките.“

Докладът „Все още зад решетките“ бе публикуван от Хелзинкската фондация за правата на човека в Полша и Асоциацията за правна намеса.

Докладът представя втория етап от мониторинга, проведен в началото на 2014 г. от двете организации, по искане на вътрешния министър. Първият доклад – „Миграцията не е престъпление“ – бе публикуван в навечерието на гладните протести на чужденците в центровете от 2012 г. Тази година мониторингът цели да оцени напредъка и да провери дали обещанията на властите са били спазени.

Сред чужденците в охраняемите центрове в Полша има и лица без разрешение за пребиваване или лица, търсещи закрила. Тези хора не са престъпници.

Проведеният мониторинг показа, че полските власти са предприели редица мерки да реформират охраняемите центрове: на чужденците е дадена повече свобода, що се отнася до придвижването в центровете и достъпа до мобилни телефони; репресивните практики, като присъствени списъци по време на хранене и проверки по стаите, са донякъде ограничени.

Това, което не е променено, е затворническият вид на центровете и ограниченият достъп до правна помощ и консултиране с психолог. Освен това, все повече деца пребивават в центровете. Непълнолетните съставляват близо една четвърт от пребиваващите чужденци, като по време на предишния мониторинг са били едва 10 процента.

„Настаняването в центрове по причини, свързани с миграция, никога не е в интереса на детето,“ каза Др. Witold Klaus – ръководител на Асоциацията за правна намеса. Децата са държани в охраняемите центрове зад огради с бодлива тел, играят си зад прозорци с решетки, а достъпът им до образование е ограничен. „Със сигурност това не е благоприятна среда за развитието на децата,“ добави Др. Klaus. ХФПЧП и Асоциацията за правна намеса са абсолютно единодушни, че задържането на деца трябва да бъде забранено.

Друг сериозен проблем е липсата на механизъм за идентифициране на жертвите на насилие. „Такива хора трябва да бъдат предварително идентифицирани и да не се допуска настаняването им в центровете,“ каза Jacek Białas от ХФПЧП. „Освен това е изключително важно да се осигури достъп до консултиране с психолог, който да е независим от Граничен контрол и да говори езика на чужденците,“ допълни Jacek Białas.

Мониторинговият доклад отчете и практики, нарушаващи правото на лично достойнство. Унизително е например, че нуждаещите се от здравна помощ биват транспортирани с белезници в затворнически бусове. Така те се чувстват като престъпници и са припознавани като такива от много полски граждани. За съжаление, практиката да се обръщат към чужденците с идентификационния им номер също не е напълно изоставена.

Друг проблем е, че настанените в центровете нямат достъп до правна помощ. „Въпросът за създаването на механизъм за финансиране на правна помощ за чужденци се обсъжда от доста време, но без резултат. Направеното от неправителствените организации в тази насока не е достатъчно,“ подчерта Др. Klaus.