Докладът „Все още зад решетките“ бе публикуван от Хелзинкската фондация за правата на човека в Полша и Асоциацията за правна намеса.
Докладът представя втория етап от мониторинга, проведен в началото на 2014 г. от двете организации, по искане на вътрешния министър. Първият доклад – „Миграцията не е престъпление“ – бе публикуван в навечерието на гладните протести на чужденците в центровете от 2012 г. Тази година мониторингът цели да оцени напредъка и да провери дали обещанията на властите са били спазени.
Сред чужденците в охраняемите центрове в Полша има и лица без разрешение за пребиваване или лица, търсещи закрила. Тези хора не са престъпници.
Проведеният мониторинг показа, че полските власти са предприели редица мерки да реформират охраняемите центрове: на чужденците е дадена повече свобода, що се отнася до придвижването в центровете и достъпа до мобилни телефони; репресивните практики, като присъствени списъци по време на хранене и проверки по стаите, са донякъде ограничени.
Това, което не е променено, е затворническият вид на центровете и ограниченият достъп до правна помощ и консултиране с психолог. Освен това, все повече деца пребивават в центровете. Непълнолетните съставляват близо една четвърт от пребиваващите чужденци, като по време на предишния мониторинг са били едва 10 процента.
„Настаняването в центрове по причини, свързани с миграция, никога не е в интереса на детето,“ каза Др. Witold Klaus – ръководител на Асоциацията за правна намеса. Децата са държани в охраняемите центрове зад огради с бодлива тел, играят си зад прозорци с решетки, а достъпът им до образование е ограничен. „Със сигурност това не е благоприятна среда за развитието на децата,“ добави Др. Klaus. ХФПЧП и Асоциацията за правна намеса са абсолютно единодушни, че задържането на деца трябва да бъде забранено.
Друг сериозен проблем е липсата на механизъм за идентифициране на жертвите на насилие. „Такива хора трябва да бъдат предварително идентифицирани и да не се допуска настаняването им в центровете,“ каза Jacek Białas от ХФПЧП. „Освен това е изключително важно да се осигури достъп до консултиране с психолог, който да е независим от Граничен контрол и да говори езика на чужденците,“ допълни Jacek Białas.
Мониторинговият доклад отчете и практики, нарушаващи правото на лично достойнство. Унизително е например, че нуждаещите се от здравна помощ биват транспортирани с белезници в затворнически бусове. Така те се чувстват като престъпници и са припознавани като такива от много полски граждани. За съжаление, практиката да се обръщат към чужденците с идентификационния им номер също не е напълно изоставена.
Друг проблем е, че настанените в центровете нямат достъп до правна помощ. „Въпросът за създаването на механизъм за финансиране на правна помощ за чужденци се обсъжда от доста време, но без резултат. Направеното от неправителствените организации в тази насока не е достатъчно,“ подчерта Др. Klaus.