Изследване критикува поетапното закриване на лагери с временни жилища в Холандия

Няколко холандски общини закриват поетапно лагерите за каравани и временни жилища. Тази политика противоречи на редица холандски, европейски и международни спогодби.

В няколко холандски общини тече поетапно закриване на лагери за каравани и временни жилища, обитавани предимно от роми или синти. Накратко тази политика предвижда, че парцели за каравани, които останат незаети, повече не могат да бъдат отдавани под наем. В резултат на това остават все по-малко парцели и каравани за обитаване, докато търсенето им е осезаемо високо и вече съществува недостиг на такива парцели.

Университетът в Утрехт и Проект за процесуално представителство на обществения интерес решиха да изследват политиката, водена спрямо лагерите за временни жилища в Холандия. Проучването (на холандски), извършено от Rachel Dijkstra, е озаглавено "Легитимно ли е поетапното закриване на лагери за временно обитаване?"

Г-жа Dijkstra анализира приложимите в този контекст норми на международното и европейското право за човешките права. Тя изследва конкретно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), отнасяща се до чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (зачитане на личния и семейния живот), прилагането на Европейската социална харта и на международните норми, залегнали в Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права. Освен това тя е анализирала и съответните решения на Холандския институт по правата на човека.

Политиката не е в съответствие с холандските и международните регламенти

Заключението на г-жа Dijkstra е, че ''поетапната политика, провеждана в няколко общини, противоречи на редица холандски, европейски и международни спогодби, както и на съдебната практика". Тя също така посочва три ключови проблема. Първо, ромите, синтите и други временни обитатели не са признати за малцинства в Холандия, което не е взето предвид при провеждането на общинските политики.

Второ, политиката за поетапно закриване неоснователно прави разлика между обитателите на каравани и тези на нормални жилища. Предвид специфичното положение на роми и временни обитатели, те се нуждаят от по-благоприятно отношение, включително повече парцели за временни жилища.

И накрая, политиката за постепенно закриване нарушава правото на личен и семеен живот, съгласно тълкуването на ЕСПЧ. В процеса на изготвяне и прилагане на политиката, това право трябва да бъде зачетено най-малкото с извършване на оценка на ползите. Навикът на роми, синти и временни обитатели да живеят в каравани, близко до своите роднини, трябва да бъде взет предвид като неразделна част от културата им.