Наблюдението, при което се разпознават лицата, третира всички като заподозрени

Поверителността е основно право на всеки един от нас. Правителствата не могат да го нарушават винаги, когато им е угодно. Ако властите искат да шпионират някого, те трябва да получат разрешение за това.

Всички искаме да сме свободни във всекидневието си, без да ни шпионират на всяка крачка. Масовото наблюдение, при което се разпознават лицата, ни отнема тази свобода. То ни третира като заподозрени и разбива на пух и прах представата, че хората са невинни до доказване на вината им.

Принудени сме да се откажем от част от свободата си, а в замяна правителството ни обещава, че ще живеем в по-безопасно общество. Поне така ни казват.

Софтуерът е калпав

Всъщност ефикасността на наблюдението, при което се разпознават лицата, е много съмнителна. Няма конкретни примери за това, че някога пряко е помогнало за предотвратяване на терористична атака. То обаче има голям успех при отклоняването на ресурсите на правоприлагащите органи, които се лутат, преследвайки фалшиви следи.

На практика, въпреки факта, че това наблюдение вече се използва все повече в цяла Европа, резултатите не са обнадеждаващи.

По време на финала на Шампионската лига през 2017 г. в Уелс то даде 2 297 грешни положителни резултати. В периода между май 2017 г. и март 2018 г. полицията на Обединеното кралство проведе тестове в Южен Уелс, за да провери ефикасността му. Системата определи 2 685 човека като заподозрени за криминални прояви. За 2 451 от тях се оказа, че това не е вярно.

Въпреки тези резултати, властите продължават да възхваляват прецизността на софтуера за разпознаване на лицата. В Германия, където правителството планира да инсталира технологията на 14 летища и 134 станции, управляващите упорито твърдят, че той работи с точност от 80%.

Активист от хакерска асоциация твърди, че правителството подвежда обществото. Ако и трите доставчика на системи за разпознаване на лица работят в синхрон, такъв резултат може да се постигне. Когато обаче функционират самостоятелно, точността не надвишава 68,5%.

Дори софтуерът да дава правилен резултат в осем от десет случая, пак е напълно неприемливо. Да предположим, че той е още по-добър и работи с точност от 99,99%. Това е един грешен положителен резултат на всеки 10 000 сканирани лица.

Ако през летището преминават 10 милиона пътника, точност от 99,99% означава 1000 грешни резултата. Ще ти кажа само, че тази технология ще бъде използвана главно на най-оживените места - летища, гари, търговски центрове, зони с голям пешеходен трафик.

Какво възнамерява да направи ЕС?

ЕС е в процес на вземане на решение относно правилата, регулиращи използването на технологията за разпознаване на лицата. В момента обаче на държавите членки е позволено да я прилагат в съответствие със съществуващите норми.

През януари изтече информация относно проекта на предварителен доклад на ЕС. От нея стана ясно, че Европейската комисия обмисля да наложи петгодишна забрана на използването на технологии за разпознаване на лицата на обществени места.

Целта е да се даде време на регулаторните органи да разработят механизми, които ще предотвратят злоупотребата с този софтуер от страна на правителствата и компаниите. Дори по време на периода на забрана обаче могат да се правят изключения, ако те са свързани със сигурността, както и за научни изследвания и разработки.

Имайки предвид това, трудно можем да повярваме, че ще спрат да използват наблюдението, при което се разпознават лицата, на места като летища и други оживени транспортни терминали. Вероятно правителствата ще кажат, че то е необходимо заради сигурността.

Все пак има надежда, че в бъдеще ЕС ще приеме по-твърди насоки. Според вицепрезидента на Комисията Маргрет Вестагер, която отговаря по въпросите, свързани с цифровите технологии, наблюдението, при което се разпознават лицата, нарушава ОРЗД - регламента на ЕС за защита на данните.

Използването на тези камери може да се ограничи в държавите членки, ако Европейският съд излезе със съответното решение. В момента това звучи доста крайно и изглежда малко вероятно.

Поверителността е право, което всички притежаваме

Поверителността е основно право на всеки един от нас. Правителствата не могат да го пренебрегват винаги, когато им е угодно. Ако властите искат да шпионират някого, те трябва да представят доказателства, подкрепящи подозренията им. Едва тогава могат да получат разрешение да нарушат правото му на личен живот.

Понякога именно пасивните нарушения на правата ни, които често остават незабелязани, причиняват най-големите вреди. Наблюдението, при което се разпознават лицата, превръща нашите свободни общества в полицейски държави. То позволява на правителството да те записва и да съхранява данните ти, без да знаеш за това, и без да си дал съгласието си. Освен че е незаконно, то е несправедливо и несъвместимо с принципите на демокрацията.

За да видиш това съдържание, трябва да приемеш третата част на бисквитките.