Според Съда на Европейския съюз дори работещите само по няколко часа седмично в друга държава от ЕС са обект на правилата за социално осигуряване в държавата по заетост. Това е така дори когато те не се осигуряват в тази държава поради незначителната си дейност. При определени условия държавата на пребиваване също може да изплаща пенсионни и семейни обезщетения. По този начин Съдът на Европейския съюз гарантира, че работещите за малко в чужбина не остават без закрила.
Въпросът към Съда на Европейския съюз
В коя социалноосигурителна система се осигурява човек, който живее в държава членка A, но работи в държава членка Б за няколко часа на седмица – в системата на държавата по пребиваване A или на държавата по заетост Б? Този въпрос е обект производство пред Холандският държавен съвет трябваше да реши дело относно този въпрос и затова отправи запитване до Съда на Европейския съюз.
Делото е за трима холандци, работили в Германия по няколко часа седмично (например като фризьор или продавач в магазин за дрехи на базата на граждански договори). В Германия тези дейности не дават право на семейни надбавки или пенсия. Те обаче не могли да получат надбавки или пенсия и в Холандия, тъй като държавата по заетостта (в случая Германия) носи тази отговорност.
Решението на Съда на Европейския съюз
В своето решение от 23-ти април Съдът на Европейския съюз изясни ситуацията като потвърди, че съгласно Наредба № ЕС 1408/71 служители, които са наети на работа на територията на друга държава членка в продължение на няколко дни всеки месец, са обект на социалноосигурителното законодателство в тази държава.
Въпреки това, ако законодателството на държавата по заетост не дава на заинтересованата страна в спора правото на семейни надбавки и пенсия за старост, то правото на ЕС не трябва да е пречка пред работниците да ги получат в държавата, в която живеят. В такъв случай се изисква удовлетворяване на условията за отпускане на тези обезщетения съгласно законодателството на държавата по местожителство и припокриване не може да има.