Преди няколко дни сънувах кошмар. В съня си носех обувки, които бяха №47. Четиридесет и седем е само едно число, определящо колко големи са краката ми. То не е нещо, от което трябва да се срамувам. Размер 47 означава, че краката ми са дълги 29,5 сантиметра. Светлината изминава това разстояние във вакуум за 1/10162456 части от секундата. Тъй като съм жена, този факт се превърна в ужасен кошмар. Всъщност такива сънища никога не са приятни. Почти невъзможно ми беше да си купя добре изглеждащи обувки с високи токчета за абитуриентския бал на малкия ми брат. Аз обаче успях.
Оказа се, че това не е най-кошмарната част от съня ми. Тя настъпи, когато правителството прие закон. Той изисква от мен и всички, носещи обувки с големи размери, да посочват този съвсем обикновен факт, свързан с анатомията им, в профилите си във Facebook, на личните си уеб страници и в официалната кореспонденция с държавните институции. Съвсем скоро медиите, контролирани от правителството, започнаха да подмятат, че всеки, който е с размер на обувките по-голям от 46-ти, на практика не може да бъде един от "нас". "Големите крака" обслужват чужди интереси. Те всъщност са предатели на нацията. Интернет тролове непрекъснато ми изпращаха унизителни коментари, бизнесът ми започна да запада .... Тогава се събудих.
Разбрах обаче, че реалността в някои източноевропейски страни не е много по-различна от кошмара, който сънувах. Разбира се, че в днешния свят никой не се интересува от размера на обувките ти. Вместо това, правителствата принуждават организациите, защитаващи човешките права и демокрацията, да обявяват друг факт, който също е избран на произволен принцип - източника на финансирането си.
Защо така направения избор може да се определи като чиста приумица? Защото на практика това няма почти никакво значение. Организациите, борещи се за права и демокрация, търсят отговорност от правителствата, когато не изпълняват обещанията си. Не е необходимо да бъдат избирани от хората, за да си вършат работата. Всеки гражданин или група от граждани имат право да го правят.
Когато позволяваме на дадена политическа партия да формира правителство, ние всъщност правим точно същото като, когато даваме ключа от апартамента си на жената, която се грижи за котката. Тя ще ходи всеки ден при нея, когато съм на почивка. Тя трябва да я храни, да си играе с нея в продължение на половин час и да си тръгва след това. Тя не бива да я кастрира, просто защото смята, че така ще е по-добре за котката (или защото харесва само кастрирани домашни любимци), да прави партита в дома ми или да изпие всичкия алкохол. Тези неща не фигурират в сключеното споразумение. Когато хората дават мандат на правителството, то трябва да се грижи за интересите на народа, спазвайки конституцията и международните закони. Естествено, много е лесно да установиш дали жената, която се грижи за котето, го прави както трябва. Доста по-трудно е обаче, когато става въпрос за правителството. Тук вече трябва да се намесят организациите, защитаващи правата и демокрацията. Те информират теб и съдилищата, когато управляващите нарушават обещанията си. Освен това помагат на хората, чиито права са накърнени. Тези сдружения са така необходими за правилното функциониране на демократичните общества, както и плуралистичните медии, и независимата съдебна система.
Управляващите знаят това. Те са наясно, че организаците, борещи се за правата, имат пълно право (може би, ти се струва, че е игра на думи, но пък е съвсем точно казано) да им търсят отговорност. Авторитарните правителства обаче не харесват това. По тази причина те провеждат унищожителни кампании, в които много често се усещат нюанси на антисемитизъм. Те се опитват да манипулират хората, казвайки, че всички знаят кой финансира такива сдружения. Това са богатите, които искат да ти вземат и малкото, което ти е останало. Няма значение какво е то. Те също така са тези, които разбиват на пух и прах традициите ни и ти отнемат самоличността. Освен това искат мигрантите да спят в леглото ти и при това с дъщеря ти или по-добре със сина ти. Би било прекрасно, ако може и с двамата!
Това обаче са абсурдни измислици, които се пукат с гръм и трясък като балони, пълни с въздух под налягане. Не им се връзвай. Те не се опитват да те защитят от някаква мистериозна чуждестранна заплаха. Това, което искат да направят, е да ти изпият всичкия алкохол, а може евентуално да кастрират и котката ти.
Не се хващаш на въдицата, която авторитарните правителства са ти заложили, нали? Ако вярваш, че организациите, защитаващи правата, са неразделна част от правилно функциониращата демокрация и всички се нуждаем от тях, моля те, помисли, и се включи в кампанията ни за Европейски фонд за граждански свободи. ТУК можеш да го направиш.