СЕС определя ръководни принципи за задържането на мигранти

Съдилищата да прилагат по-леки алтернативи от задържането по отношение на мигрантите - това реши Съда на ЕС по делото на судански гражданин, чието задържане продължава независимо от алтернативите.

На 9 август 2013 г. суданският гражданин Башир Мохамед Али Махди е задържан в България без валидни документи за самоличност, докато се опитвал да влезе в Сърбия. Той е временно настанен в дома за чужденци в Бусманци до принудителното му отвеждане до границата. На 12 август 2013 г. г-н Махди подписва декларация за доброволно завръщане в Судан.

Впоследствие г-н Махди оттегля декларацията си за доброволно завръщане. Суданското посолство потвърждава самоличността на г-н Махди, но отказва да му издаде документ за пътуване, защото той не иска да се връща в Судан.

Удължаване на задържането, въпреки наличните алтернативи

Г-н Махди остава настанен в центъра за задържане в Бусманци.В клетвената си декларация, българска гражданка уверява, че ще осигури на г-н Махди подслон и собствени средства за периода на пребиваването му в България.Предложението, както и други алтернативи като освобождаване с мярка подписка в МВР, биват отхвърлени на основание, че г-н Махди не е влязъл законно в страната, няма разрешение за пребиваване и му е отказан статут на бежанец, а опитът му да премине в Сърбия също е криминално деяние.

Първоначалният срок на задържането изтича след 6 месеца и българските власти сезират компетентния административен съд през февруари 2014 г. с искане за продължаване на задържането, позовавайки се на опасността от укриване и липсата на съдействие от страна на заинтересованото лице.Българският съд сезира с преюдициално запитване Съда на Европейския съюз, тъй като смята някои от разпоредбите на съответното законодателство на ЕС за неясни.

СЕС изясни задълженията на съдилищата в случаите на задържане

СЕС определи, че съд, произнасящ се по удължаване на първоначалния период на задържане трябва да е оправомощен да разгледа и прецени фактическите и правни основания за постановяването му, а определението, с което се произнася, да може да потвърди или измени предишното решение, взето от властите.Също така, съдът трябва да може да разпореди по-малко строги санкции, избирайки опция за задържане, вариращa от удължаване до освобождаване.

Съдът на ЕС определи също, че липсата на документи за самоличност само по себе си не оправдава удължаването на срока за задържане (т.е. липсата на документи за самоличност и разрешение за пребиваване не е достатъчно за удължаване задържането на на г-н Махди).Освен това, ако бъде постановено удължаване на задържането, то не може да надвишава период от 12 месеца.

"Липсата на сътрудничество"

СЕС също внесе яснота относно "липсата на сътрудничество от гражданин на трета страна", за което България е подала оплакване.Според съда, г-н Махди би демонстрирал "липса на сътрудничество" по смисъла на директивата, само ако поведението му пряко затруднява усилията на правителството и предизвиква закъснения в процедурата.Всяка преценка на поведението му и степента на сътрудничество трябва да се прави от български съд.

Съдът на ЕС е призна, че държавите-членки не са длъжни да издават разрешения за пребиваване на граждани на трети страни, просто защото те нямат такива.Но в съответствие с мотива, че това не може да оправдае удължаване на задържането, съдът определи, че при освобождаване, минималното, което държавата-членка трябва да направи, е да предостави на гражданина на третата страна писмено удостоверение за статута му.