Новият закон за полицията в Полша не зачита правото на личен живот

Освен че не изпълнява своето предназначение, новият закон за полицията разширява правомощията за наблюдение на гражданите и ограничава техните права на личен живот и съдебна защита.
Целта на закона е да изпълни решението на Конституционния съд, според което контролът над дейността на органите на реда е твърде слаб. Настоящето изменение не само не прилага решението на съда, но и въвежда норми, които могат да засилят наблюдението над гражданите.

Съдебното решение

Конституционният съд заяви, че настоящите разпоредби позволяват на полицията да получи достъп до лични телекомуникационни данни почти без надзор. Силите на реда могат да събират данните косвено, неограничено и незабавно чрез извлеченията на телекомуникационните компании.

Съдът изрично нареди въвеждането на независим надзор над достъпа до данните и над незабавното им унищожаване, ако съдържат професионална тайна. Освен това, когато дават разрешение, съдилищата са длъжни точно и изчерпателно да посочат кои данни и техники за наблюдение могат да се използват.

Конституционният съд заяви, че следенят човек трябва да бъде информиран за оперативните дейности, след като те са в ход, и също така настоя максималната продължителност на наблюдението да бъде определена в закона.

Решението трябва да бъде изпълнено в срок от 18 месеца и затова новият закон трябва да е приет до края на февруари 2016 г.

Полицията

Законопроектът за реформа в полицията от декември 2015 г. няма да подобри настоящата ситуация и няма да гарантира изпълнението на конституционното решение. Някои от най-сериозните недостатъци на проекта са фиктивният надзор над дейността и липсата на правна защита на конфиденциалността. Проектът в сегашния си вид е почти изцяло копие на този, предложен по време на предишния парламент.

Освен това в предходния проект бяха въведени някои промени, като например: GPS проследяването се разрешава без съдебна/прокурорска заповед; не се въвежда задължение за незабавно унищожаване на материали от наблюдението, представляващи професионална тайна (също и журналистическа и адвокатска тайна); операцията по наблюдение може да продължи цели 18 месеца.

Също така се разширяват компетенциите на полицията и обхващат данните за трафика в интернет, които ще бъдат достъпни чрез доставчиците на услугата, без полицията да е длъжна да подава заявление за всеки отделен случай.

Според Барбара Грабовска-Мороз, адвокат към ХФПЧП, "обхватът на онлайн данните е такъв, че има реална заплаха от включването, например, на домейни, уеб сайтове или дори съдържанието на съобщенията".

Право на неприкосновеност на личния живот

ХФПЧП смята, че така създадената ситуация нарушава индивидуалните права. В момента за събирането на подобни данни е задължително да има одобрение от прокурор, а тези, чиито права са нарушени, могат да подадат жалба. Според новия проект лицето под наблюдение може да не бъде информирано, а и никога да не научи, че компютърът му е наблюдаван по такъв начин.

Предложението въвежда фиктивен вместо независим контрол: силите на реда ще се отчитат пред съда ежегодно, но, дори когато има грешки от страна на полицията, унищожаването на данните няма да е задължително.

Проектът не включва изискване за информиране на гражданите и не им дава възможност да обжалват дейностите, на които стават обект.

Несъвместим

Законопроектът не е съвместим с нито решението на Конституционния, нито с това на Съда на Европейския съюз. Последното отмени Директивата за запазване на данните, като подчерта, че полицията трябва да бъде задължена да иска разрешение от независим съд, за да има право да събира телекомуникационни данни.

ХФПЧП публикува правно становище, както върху предложението, подкрепено от Сената през 2015 г., така и върху настоящото изменение. Организацията посочва опасностите пред правото на личен живот и пред правната защита, на които новият закон излага лицата.