Реформата на пенитенциарната система в Италия - положителни и отрицателни страни, и проблеми, които ще предизвика

Италианският кодекс за изпълнение на наказанията и задържането под стража е приет през далечната 1975 г. Процедурите и нормите за допустимо отношение към задържаните, установени от него,​ са остарели. Време е да бъде актуализиран.

Защо реформата е наложителна?

В трудните времена, които Италия (и Европа) преживява, има една добра новина: решението на италианския парламент да реформира пенитенциарния кодекс. Това е поредната крачка по пътя на промяната, започнала след решението на Европейския съд по правата на човека от 2013 г. във връзка със случая Тореджиани. Тогава Италия бе осъдена, заради пренаселеност на затворите.

Още през юли 2017 г., веднага след като италианският парламент предложи делегиращо законодателство за реформиране на пенитенциарната система, Антигона, партньор на Liberties, представи списък от 20 предложения. Той включва: въвеждане на по-строги ограничения за налагането на строг тъмничен режим; създаване на етичен кодекс, на който да се подчиняват служителите на полицията и затворите; прилагане на алтернативни дисциплинарни мерки, както и повишаване на качеството им; осигуряване на повече възможности за образование, и работа; създаване на специализиран наказателен кодекс за малолетни.

Положителното

Въпреки че все още не е гласуван окончателно, съвсем наскоро законопроектът бе публикуван. Сравнявайки го със сега действащия, може да се каже, че е крачка в правилната посока, защото: достойнството на хората и правата им са поставени в центъра на вниманието; италианското законодателство се позовава на европейските норми за местата за задържане; активното наблюдение (което досега негласно се прилагаше в италианските затвори) е официално признато и регламентирано; въвежда новите технологии като средство за комуникация на затворниците с външни лица; улеснява достъпа до алтернативни мерки.

Отрицателното

Недостатък на реформата е, че нанася сериозен ущърб на някои гаранции, оправдавайки се с желанието за "опростяване". Освен това се долавя ехо от остарялата идея за "поправителните заведения".

Проблемите

Независимо от положителните страни, някои сфери на наказателното право продължават да се пренебрегват. Не се въвеждат промени в правото на сексуален живот, правото на емоционални взаимоотношения и свободата на вероизповеданията. Освен това не се обръща внимание на специфичното положение на чужденците и жените.

Коментарите на Антигона

По тези причини Антигона излезе със становище, в което прави обстоен анализ. То бе изпратено на членовете на Комисията по правосъдие към Камарата на депутатите. Коментарите в него засягат части от делегиращото законодателство, които не са взети под внимание. Освен това някои от предложените промени могат да бъдат доразвити, за да се засили ефекта от тях. Посочени са и измененията в наказателния кодекс, които ще доведат до негативни пследици.

"Това със сигурност е крачка напред, ако го сравняваме със стария пенитенциарен кодекс, приет преди 43 години", каза Патрицио Гоннела, президент на Антигона. "Бихме искали реформата да е по-смела. Не бива да пропиляваме шанса си за постигане на по-дълготраен ефект. По тази причина настояваме правителството и парламентарните комисии да обърнат внимание на частите от делегиращото законодателство, които са пропуснати (относно правото на сексуален живот, правото на емоционални взаимоотношения, правата на чужденците и жените, и свободата на вероизповеданията), както и да публикуват текста на указа, касаещ положението на непълнолетните."