На 15-ти юли в Женева приключи прегледът на четвъртия периодичен доклад на Ирландия в рамките на Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). Председателят на Комитета на ООН по правата на човека - сър Nigel Rodley, постави пред Ирландия задачата да се справи с пропуските в разследването на редица нарушения на човешките права и с постоянните неуспехи на страната да сложи установяването на истината и отговорността в основата на обезщетенията на жертвите.
Ирландски съвет за граждански свободи (ИСГС) водеше делегация от 30 предствители на гражданското общество в Женева, за да запознае предварително членовете на комисията с множество проблеми, сред които:
- Необходимостта държавата официално да признае странстващите хора за етническо малцинство
- Обезщетенията за жени, подлагани в родилните домове на варварската практиката на симфизиотомията
- Жертвите на злоупотреби в перални Магдалена
- Продължаващото доминиращо влияние на църквата в училищата
- Дискриминацията срещу хора с интелектуални затруднения
- Репродуктивните права на жените и изключително рестриктивнят закон за аборта в Ирландия
По време на двудневните изслушвания на членове на Комитета и на ирландските държавни представители бе казано много за "подкрепата, която Ирландия оказва на органите, осъществяващи мониторинг (като Комитета на ООН по правата на човека), като крайъгълен камък на ирландската външна политика". Това бе очаквано, имайки предвид престижната позиция, заемана от Ирландия в Съвета на ООН по правата на човека. Когато обаче стана дума за изпълнението на договорните задължения у дома, въпреки многото препратки към законодателство, върху което "се работи", или към планове за действие, стратегии и работни групи, ирландското правителство нямаше много конкретни реформи, за които да докладва.
Часовникът напредваше бързо, докато членовете на Комитета напразно търсеха отговор от правителствената делегация защо Ирландия, която гледа на себе си като на защитник, насърчаващ човешките права в чужбина, не може да измени закона за аборта в съответствие с Пакта или защо не осигурява на преживелите симфизиотомия независим, прозрачен и ефективен процес.
Именно затова ИСГС и делегатите от други НПО приветстваха откровения коментар на сър Nigel Rodley при закриването на заседанието. В обобщението си г-н Rodley каза:
"Пералните Магдалена, домовете майка и дете, злоупотребите с деца, симфизиотомията - това са доста проблеми, продължавали толкова време, че е трудно да си представим държава членка да ги толерира. Не мога да се сдържа да не отбележа, че това не са изключения, а проявления на подхода на институциите в страната."
По повод назадничевите закони за репродуктивните права на жените в Ирландия, г-н Rodley добави:
"Признаването на основното право на живот на жената, която е живо човешко същество, трябва да надделява над това на нероденото дете и не знам какви разбирания биха дали приоритет на последното. Радвам се, че през 2013 г. тази тема беше най-сетне изяснена. За съжаление това не обхвана и въпроса за здравето на жената."
След изслушванията в Женева, Комитетът ще публикува редица препоръки към Ирландия, които се очакват следващата седмица. Министърът на правосъдието Frances Fitzgerald и колегите ѝ от кабинета имат две възможности: да продължат работата си както обикновено и да се подготвят за дежавю по време на следващия четиригодишен доклад пред Комитета; или да покажат истинска политическа воля при изпълнението на препоръките на Комитета. Членството на Ирландия в престижния Съвет на ООН по правата на човека ни дава надежди, че този път Ирландия може да избере второто. Ангажиране с провеждането на изчерпателен парламентарен дебат върху очакваните препоръки на Комитета би било ясен знак, че правителството е истински решено да върви напред.