Все по-малко хора търсят международна закрила в Полша

Полската Национална служба за чужденци​те публикува статистическите данни, свързани с предоставената от страната ​международна закрила през 2017 г. Цифрите обаче не ни разкриват пълната картина.

Броят на кандидатите е близо два пъти по-малък

Статистическите данни показват една изключително тревожна тенденция: значително е намалял броят на хората, търсещи международна закрила в Полша. През предходните периоди се отчиташе, че ежегодно се подават около 10 000 заявления за предоставяне на убежище. През миналата година обаче броят им е намалял с 50%. Данните от началото на октомври 2017 г. сочат, че 3 500 от общо 5 000 заявления са от поданици на Русия. 94% от тях са чеченци. Граждани и на други държави са потърсили закрила. 13% от тях са от Украйна, а 3% са от Таджикистан.

"Броят на молбите не отговаря на действителния брой на лицата, търсещи закрила. Почти всяко заявление се отнася поне за двама души. Освен това статистическите данни сочат, че половината са деца", каза Ева Осташевска-Жук, адвокат от Хелзинкската фондация за човешки права (ХФЧП). Фондацията е партньор на Liberties.

Практиката на Граничната полиция при пункт Тереспол, изразяваща се в отказ да приема молби и връщане на чуждите граждани в Беларус, вероятно е основната причина за много по-малкия брой на молбите за убежище. Повечето от тях се подаваха на този пункт преди 2017 г. ХФЧП най-редовно информира за тези недопустими действия на полицията и непрекъснато предупреждава, че на търсещите убежище незаконно се отказва да влязат в Полша.

През 2017 г. само 520 души са получили международна закрила в Полша. Почти половината са украинци. Разрешения за пребиваване за "допустим период на престой" или по "хуманитарни причини" са издадени на 227 чужди граждани.

Полша - държава, която не приема бежанци

Голяма част от чужденците заминават за страни от Западна Европа, без дори да дочакат отговора на молбата си за предоставяне на убежище. Това се дължи на факта, че в Полша възможностите за интеграция на мигранти са твърде ограничени. Друга причина е наличието на големи диаспори в тези държави, което дава надежда на бежанците, че ще намерят подкрепа.

Prior to 2017, the Terespol border station had been the location where the majority of asylum applications had been submitted. But the number of applications has been falling steadily.

Полша приема значително по-малко заявления на бежанци, в сравнение със средния брой, отчетен в страните от ЕС (за ЕС той е средно около 50%, докато за Полша е приблизително 10%).

Освен това самите чужденци не са склонни да търсят убежище в Полша. Подходът при разглеждане на заявленията твърде често е несправедлив. Хелзинкската фондация се занимава с много случаи, при които миграционните власти не са проучили обстойно доказателствата за изтезания на кандидатите за закрила или изобщо не са ги взели под внимание.

Защо точно чеченци и таджики?

Официалният статут на бежанец се присъжда предимно на жертви на политическо, религиозно или етническо преследване, или на друга форма на малтретиране. Законът не изисква лицето, търсещо международна закрила в Полша, да идва от район, засегнат от въоръжен конфликт.

"Нарушенията на човешките права, преследването на политическите опоненти и изтезанията са част от зловещата действителност, както в Русия (особено в Чечения), така и в Таджикистан. За това гражданите на двете страни решават да потърсят закрила в Полша", пояснява Яцек Биалас, адвокат в ХФЧП. Той работи по проблеми, свързани с миграцията.

Налице са и други фактори, които не позволяват на поданици на страни от бившия СССР да търсят закрила в Беларус. Руските граждани, включително чеченците, не могат да получат бежански статут в тази държава. Освен това има случаи, при които органите й предават на руските тайни служби евентуални кандидати за убежище. По тези причини Беларус не може да се счита за сигурна страна за бежанците.

Трябва също така да отбележим, че няма правни основания за забрана на граждани на Русия, Таджикистан или на друга държава да подават молби за убежище в Полша. Никъде не е посочено, включително и в Женевската конвенция за статута на бежанците, че лицето трябва да търси защита в най-близката безопасна страна. Приемането на подобна хипотеза би наложило неоправдано тежко бреме на държавите, намиращи се в съседство със зони на конфликти. Те и без това много често са подложени на постоянен и силен натиск от бежанци.