Tech & Rights

Минимални стандарти за търсещите убежище

В решение, взето наскоро от Съда на Европейския съюз, беше потвърдено, че държавите-членки трябва да осигурят на хората, търсещи убежище, право на достоен живот. Съдът обърна специално внимание на задължението да се гарантира цялостта на семейството. Това правило важи и в случаите, когато определена държава не може да предостави помощ под формата на стоки и провизии, а вместо това вземе решение за отпускане на финансова помощ. Не се оправдава отказът от подкрепа въз основа запълване местата на националната квота. В случая на семейство Saciri, наред с всичко друго, съдът се позова на разпоредбите на Хартата на основните права.

by Polish Helsinki Foundation for Human Rights

Според законодателството на ЕС, приложимо за всички държави-членки, на кандидата за убежище трябва да се гарантира правото на достоен живот. Оказването на помощ включва жилищно настаняване, храна и облекло. Държавите-членки могат да изберат сами формата, под която предоставят помощ - тя може да бъде в натура или под формата на финансова помощ или ваучери. Размерът на преоставените средства се определя от всяка страна индивидуално.

През октомври 2010 г., семейство Saciri кандидатства за убежище в Белгия. Администрацията FEDASIL информира семейството, че поради изчерпване квотата за бежанци, не може да осигури нужната подкрепа и право на жилище. Тъй като семейството няма къде да живее, докато чака решението относно молбата за убежище, наема апартамент от частно лице. Семейството обаче не разполага с никакви средства, които да покрият наема. Ето защо се обръща към Центъра за социални услуги с молба за финансова помощ. Центърът отказва сътрудничество под предлог, че функционира извън структурата на FEDASIL.

В своето решение, Съдът на Европейския съюз потвърди, че държавите-членки носят пълната отговорност за осигуряване на помощ за лицата, търсещи убежище, считано от датата на подаване на молба за убежище. Зачитането на основните права и по-специално на изискванията, определени в чл. 1 от Хартата, според които човешкото достойнство е ненакърнимо, не допускат лицето, търсещо убежище, да бъде лишено от помощ.

Според съда, правото на ЕС не изключва възможността, в случай на претоварване на националната квота за лица, търсещи убежище, да се включат и други органи, които да подпомогнат системата за обществена подкрепа. Тази практика се поощрява, за да се гарантира, че минималните стандарти за хората, търсещи убежище, са покрити.

Решението на съда по случая на семейство Saciri потвърди, че докато държавите-членки могат да решат дали да предложат подкрепа в натура или под формата на финансови средства или ваучери, размерът на помощта при всички случаи трябва да бъде адекватен и покриващ определения минимум. Държавите-членки трябва да запазят цялостта на семейството и да вземат под внимание благополучието на децата - помощта трябва да даде възможност за настаняване на децата и техните родители. В същото време, съдът подчерта, че е целесъобразно да се оставят лицата, търсещи убежище, сами да изберат жилище, което смятат, че е подходящо за тях.

Решение по случая Saciri - дело C-79/13

Zuzanna Warso, адвокат в Хелзинкския комитет за правата на човека