Германската гражданка И.С. ражда близнаци през април 2000 г., вследствие на извънбрачна връзка. По това време тя вече има две деца от брака си. Само три седмици след раждането, под натиск от съпруга си, притеснена и депресирана, тя решава, че ще остави децата на грижите на приемно семейство. През ноември 2000 г. окончателно се отказва от родителските си права пред нотариус и дава децата за осиновяване.
Дни след като подписва документите, И.С. се уговаря с приемното семейство да получава снимки и информация за децата всяка година. Съдът, следящ настойничеството, одобрява осиновяването със свое решение от 2001 г. Протоколите от изслушването сочат, че страните са се съгласили на непълно осиновяване, уговаряйки се майката да се информира ежегодно за състоянието на децата.
През април 2002 г., И.С. внася иск за отмяна на осиновяването. Тя твърди, че бащата на децата, чиято самоличност не оповестява, не е дал съгласие за осиновяване. Освен това, по време на решението за осиновяване, И.С. е имала психически проблеми, поради които е била настанена в институция. Съдът потърсва мнението на експерт - според него ищцата е била наясно с постъпките си по време на осиновяването. В крайна сметка, съдът отхвърля въззивната ѝ жалба с мотива, че трите седмици родителска грижа не са били достатъчни за формирането на здрава връзка между нея и децата.
Тогава И.С. се обръща към Европейския съд по правата на човека за нарушаване правото ѝ на зачитане на семейния живот. Тя посочва, че въпреки формата на непълно осиновяване, неѝ е бил осигурен контакт с децата по никакъв начин. В определението си от 05.06.2014 г. (Жалба No. 31021/08), съдът потвърждава, че искът касае отношения, регулирани от чл. 8 от Конвенцията. Съдиите в Страсбург уточниха, че чл. 8 не гарантира на биологичните родители правото да поддържат връзка с децата си след осиновяване. Също като немските си колеги, съдиите прецениха, че три седмици са прекалено кратък срок за формиране на здрава връзка. Освен това ищцата съзнателно и законно се е отказала от родителските си права в нотариална форма. Последиците от осиновяването са били разяснени на И.С., като в документите не се споменава неговия непълен характер.
Решението на съда в Германия ясно дава приоритет на правата на децата, гарантирайки целостта на новото семейство и подкрепяйки отношенията на децата с приемните им родители. Децата заслужават да се развиват нормално. Преценявайки степента на вмешателство в личния живот на майката, съдът отбелязва устната уговорка с приемните родители за изпращане на информация и снимки, дала напразни надежди на майката, че осиновяването е непълно. То обаче е било извършено след подробно разясняване от нотариус на последствията от него. Затова и ЕСПЧ прецени, че решението на съда в Германия - да даде предимство на правата на децата, е било правилно и в заключение реши, че няма нарушения на Конвенцията.
Двама от съдиите изразиха особено мнение. Те посочиха, че ако е имало неразбирателство при осиновяването, имайки предвид и психическото състояние на И.С. към момента, то значи, че държавата не е успяла да изпълни задължението си по чл. 8 от Конвенцията. Нотариусът, както и съдът, са били длъжни да преценят психичното състояние на майката, пречещо на способността ѝ да взима решения. Освен това законът в Германия не признава подобен вид непълно осиновяване и уговорката между страните не е имала юридическа тежест, което е подвело биологичната майка.
Запазването на приемните семейства е от изключително значение. Биологичните майки в Полша са длъжни да преустановят контакт с децата си след осиновяването. От друга страна мотивите към особените мнения на съдиите също са безспорни. Именно затова нормативните актове, както и всички участници в процеса по осиновяване, трябва да изискват пълна информация и да правят задълбочен анализ, за да може едно осиновяване да бъде успешно.