В съответствие с Директива на ЕС, която вече не е в сила, Литва продължава поголовното събиране на лични данни

Въпреки че Директивата на ЕС, според която Литва предприема тези действия, бе отменена преди повече от две години, законите на страната чакат да бъдат актуализирани. Това позволява на властите да продължават с масовото събиране на лични данни.
Литовските власти все още събират лични данни в масови мащаби, въпреки че Директивата на ЕС, наложила тези мерки, е отменена преди повече от две години.

Институтът за наблюдение на правата на човека, неправителствена организация, съблюдаваща спазването им в Литва, призова Министерството на правосъдието да излезе със становище относно законосъобразността на регламента, според който масово се събират данни за хората.

Данни, събирани в съответствие с Директивата на ЕС

След терористичните атаки, извършени в Лондон през 2005 г., ЕС прие през 2006 г. Директива за съхраняване на данни. Тази мярка бе необходима за предотвратяването на тежки престъпления и терористични действия.

Директивата задължава държавите-членки да събират данни на потребителите на електронни услуги. По тази причина всички доставчици, работещи в рамките на Съюза, трябваше да събират информация за това, на кого гражданите му се обаждат, какви уебсайтове посещават, каква е продължителността на връзката, както и данни, които биха могли да разкрият мястото, от което е осъществена мобилната комуникация. Тази информация трябваше да се съхранява за период не по-дълъг от две години. Тя се предоставяше на правоприлагащите органи при поискване от тяхна страна.

Литва прие Директивата, включвайки разпоредбите й в Закона за електронните съобщения, влязъл в сила през 2008 г. Той задължава доставчиците на услуги да съхраняват данни за осъществените връзки и адреса на потребителите в продължение на шест месеца.

Масовото събиране на данни нарушава правата

През 2014 г. Съдът на ЕС бе сезиран от съдилищата на Ирландия и Австрия. След като провери предоставената му информация, той отмени Директивата за съхраняване на данни. Решението му се базира на факта, че данните, събирани съгласно Директивата, разкриват конкретна информация за личния живот на хората: местоживеене, ежедневни навици и дейности, пътувания, социални контакти, както и кръга от хора, с които общуват. Според Съда това е необосновано нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и на защитата на данните, което засяга почти всички граждани на Европа.

През 2016 г. Съдът потвърди позицията си и определи националните регламенти, налагащи подобни действия, като незаконосъобразни.

Литва трябва да актуализира законите си

Въпреки тези решения, разпоредбите в Закона за електронните съобщения, предназначени да наложат Директивата за съхраняване на данни, са почти непроменени. През 2011 г. тихомълком бе спряно позоваването на Директивата, но постановките в Закона, свързани с нея, не бяха променени. Изискването за събиране и запазване на личните данни на потребителите за срок от шест месеца все още е в сила.

Конституцията на Република Литва забранява събирането на информация за личния живот на хората, ако няма разрешение от съда. Тъй като Директивата е отменена отдавна, съмненията относно легалността на продължаващото масово събиране на данни на гражданите на Литва са доста сериозни.