Литва нарушава правата на осъдените до живот, забранявайки освобождаването им при условие, че няма да извършат друго престъпление

Европейският съд по правата на човека реши, че на задържаните не трябва да се отнема надеждата, че могат да докажат, че са се променили и са станали по-добри. Така ще получат шанса да бъдат освободени при условие, че няма да извършат друго престъпление.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че действащата в Литва забрана за отмяна на доживотни присъди нарушава правата на осъдените.

В случая Матиосайти и други срещу Литва се разглежда жалбата на осем затворника, осъдени до живот. Те смятат, че държавата нарушава член 3 от Конвенцията (забрана на нечовешко и унизително отношение).

Не е разрешено освобождаване на затворници при условие, че няма да извършат друго престъпление

Целта на жалбоподателите, излежаващи присъди за различни тежки престъпления, е да докажат, че на практика Литва не им предлага възможността за преждевременно освобождаване, дори когато поведението им е добро и вече не представляват заплаха за обществеността.

Кодексът, регламентиращ изпълнението на наказанията в Република Литва, не позволява осъдените до живот да бъдат пускани на свобода при условие, че няма да извършат друго престъпление. Помилването на президента е единствената им надежда за смекчаване на наказанието съгласно действащия закон.

Европейският съд по правата на човека анализира прилаганата процедура за президентско помилване. Заключението е, че тя е ясна и недвусмислена. Основният й недостатък е, че не изисква посочване на конкретни причини, когато се отхвърля молбата на дадено лице.

Осъдените не са наясно как трябва да се променят, за да бъдат помилвани. Освен това решенията на президента не могат да бъдат обжалвани в съда.

Освобождаването на затворници при условие, че няма да извършат друго престъпление е изключение, а не правило

ЕСПЧ посочва и факта, че президентското помилване на практика никога не се дава на осъдени до живот.

Данните на статистиката показват, че от 35 задържани, подали молби за помилване, само един е получил положителен отговор. По тази причина съдът признава, че твърдението на жалбоподателите (а именно, че този случай всъщност е изключение) отговаря на истината.

Съгласно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, правото на преразглеждане на присъдата се изразява в обстоен анализ на цялата информация, свързана със случая. Необходимо е да се прецени дали продължителното лишаване от свобода е оправдано от гледна точка на пенлологията.

Освен това осъдените трябва да знаят какво трябва да правят и как да се променят, за да имат основание да поискат преразглеждане на присъдите.

Правото на надежда

Според Съда затворниците не трябва да бъдат лишавани напълно от надеждата, че някой ден ще успеят да покажат с постъпките си, че са станали по-добри. Осъждайки ги да прекарат остатъка от живота си в изолация, без никаква надежда, че ще могат да докажат някога, че са се променили, ги поставя в условия, унижаващи човешкото достойнство.

Освен това ЕСПЧ отбеляза, че в момента държавата не възнамерява да променя закона в тази област.

Предвид всички обстоятелства, Съдът единодушно реши, че Литва нарушава член 3 от Конвенцията.

Институтът за мониторинг на правата на човека участва в съдебната процедура като трета страна, подкрепяща жалбоподателите.

Според Каролис Люцкевич, адвокатът, представляващ Института в този случай, най-лесният начин за изпълнение на решението на ЕСПЧ е просто да се премахне забраната за освобождаване на осъдените до живот при условие, че няма да извършат друго престъпление.