ЕСПЧ не приема твърденията за геноцид срещу борците за свободата на Литва

Съдът в Страсбург постанови, че Литва неоснователно е обвинила в геноцид съветските сили, унищожили борците за свободата на страната.
С 9 на 8 гласа ЕСПЧ прие, че по делото на Всилиаскас срещу Литва е налице нарушение на член 7 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (неналагане на наказание без закон).

Литовските съдилища осъждат Всилиаскас, бивш служител на КГБ, на четири години лишаване от свобода за геноцид срещу борците за свобода през 1953 г. Присъдата е намалена единствено поради напредналата му възраст.

В жалбата си до Европейския съд по правата на човека Всилиаскас твърди, че според член 7 от Конвенцията разширеното тълкуване на дефиницията за геноцид от страна на литовските юрисдикции противоречи на международното право, тъй като дори според националните съдилища партизаните представляват политическа група.

Несправедливо осъден за геноцид

Голямата камара на съда реши, че Всилиаскас е осъден на базата на "правни разпоредби, които не са били в сила (в националното или международното право) през 1953 г.", като по този начин е нарушена Европейската конвенция за правата на човека.

Миналата година Конституционният съд на Литва прецени, че депортирането и репресиите на съветските сили по време на партизанската война могат да се окачествят като геноцид само ако се докаже, че са имали за цел унищожаването на значителна част от литовската нация. Според тълкуването, предложено от Конституционния съд, Литва може да ползва по-широка дефиниция на престъплението геноцид, но тези разпоредби не могат да се прилагат с обратна сила.

Страсбургският съд отбелязва, че "исторически и фактически" обвиненият не е приемал партизаните за представители на литовската нация. Решението гласи:

"Съдът не е убеден, че в съответния период жалбоподателят, дори и с помощта на адвокат, е могъл да предвиди, че убийството на партизаните би могло да представлява престъплението геноцид спрямо литовските граждани или етническите литовци".

Деликатна материя

Съветското минало е изключително чувствителна тема за литовската общественост. Много организации и движения осъдиха решението на ЕСПЧ. Общественият съвет, който се състои от асоциации, свързани с борбата срещу съветската окупация, обяви протест "срещу оправдателната присъда на убиеца на партизани", твърдейки, че решението на ЕСПЧ е "предубедено и несправедливо".

Витаутас Ландсбергис (първият държавен глава на Литва след обявяването на независимост от Съветския съюз и в момента политик и евродепутат) заяви, че "настоящото решение на ЕСПЧ косвено легитимира окупацията и анексирането на Република Литва от СССР".

Консервативната партия излезе с резолюция до ЕСПЧ, в която твърди, че през 1953 г. Всилиаскас е бил обект на наказателното законодателство в сила преди окупацията, което "никога не е било отменяно от суверенна Литва".

"Отидохме твърде далеч"

Юристите са на различно мнение. "След възстановяването на независимостта ни започнахме да категоризираме всяко съветско престъпление като геноцид - отидохме твърде далеч. Е, сега ще трябва да се справим с резултатите от нашето усърдие, което, надявам се, ще подкани правоприлагащите органи и съдилищата да вземат международното право по-сериозно" - каза Юстинас Жилинскас, експерт по международно право, коментирайки случая.

Според него грешките са допуснати поради множество причини. "В това число някои политически предпоставки, неопитността на държавата и желанието да се гарантира, че виновните няма да избегнат закона, за което са преследвани незабавно".

Жилинскас подчерта, че има причини за оптимизъм - съдебното решение е "подписано с особено мнение", което показва, че някои съдии са подкрепили позиция на Литва. Егидиюс Кюрис - съдията представляващ Литва - изрази особеното си мнение с поемата на Арчибалд Маклеиш "Мъртвите млади войници не говорят".