Всяка информация, свързана с публичния сектор, е поверителна
Проектозаконът дава още една възможност за ограничаване на правото на информираност. Всеки обществен орган може да откаже да предостави информация, ако прецени, че молбата се "повтаря". Освен това той може да я отхвърли, ако удовлетворяването й "възпрепятства в значителна степен дейността на учреждението, което е длъжно да предостави сведението".
Обществена информация - първо плащаш за нея, а по-късно я получаваш
Проектозаконът предвижда възможност за достъп до обществена информация, но при условие, че се плати "такса за подготвянето й". Съгласно действащия в момента закон също може да се иска такса. Неплащането й или оспорването на размера й обаче не е мотив за отказ. След влизането в сила на предложените промени, това изискване ще се превърне в повод за отхвърляне на молбата за получаване на информация.
Декларация за притежавана собственост - всичко се оповестява
Предложеният нов закон разширява кръга на лицата, които са длъжни да представят декларация за притежаваната от тях собственост. Освен това той изисква те (с изключение на подадените от служители на тайните служби) да се публикуват онлайн. Това правило важи не само за депутатите от Сейма и служителите на местната власт. То се отнася и за хората, които изпитват кандидатите за шофьори, служителите в общинската полиция, и Националната инспекция по труда, както и за работещите в канцеларията на държавната хазна, и всички, които заемат държавни постове, и дори за пожарникарите, и обслужващия персонал в Националната противопожарна и спасителна служба.
Административното производство не защитава личния живот
Съгласно действащия в момента закон всеки орган на администрацията може да откаже да разкрие публична информация, за да защити неприкосновеността на личния живот на някого. Предложеният закон ограничава това основание. Според него документите, свързани с административното производство (по-точно административните решения), ще станат публична информация, достъпна за обществеността в съответствие с процедурите за разкриването й.
Законодателството - по-малка прозрачност и откритост за обществеността
Предложението не въвежда нови механизми, които да направят процеса, съпровождащ създаването на закони, по-прозрачен. Напротив, стандартите, прилагани в момента, са занижени. Относно обществените консултации буква по буква е преписан текста от настоящия регламент за обвързващата резолюция, свързана с работата на Министерския съвет. Единствената разлика е, че в проектозакона не са записани крайни срокове за внасяне на становища или подаване на жалби. В резолюцията се посочва, че той е 14 дни, но може да бъде намален при извънредни обстоятелства. Предложението на правителството не определя никакви ограничения във времето.
Законотворчество и лобиране
Следвайки постановките в действащия в момента Закон за лобирането, предложението предвижда две форми за гражданско участие в законотворчеството: лобиране и професионално лобиране. За разлика от сегашния закон обаче проектът налага на определени организации, институции и лица, заинтересовани от конкретен закон (но не и на фирмите и предприятията), строги задължения за разкриване на информация. Отказът за предоставянето й се счита за престъпление. Освен това ако тя липсва, дори нямаш право да представиш становище.
Хората, подаващи сигнали за нередности - изопачена е цялата концепция
Проектозаконът дава статут на лице, подало сигнал за злоупотреба, само ако то е съобщило за евентуално престъпление, свързано с корупционни практики на правоприлагащите органи. Този статут се дава и отнема с решение, взето на произволен принцип от прокурор. Това означава, че съдбата на тези хора зависи само от него. Ако прокурорът откаже защита, няма правна възможност за обжалване. Предложението не предвижда защита за лицата, съобщаващи за заплахи, които не се считат за престъпления. Такива може да бъдат рисковете, породени от липсата на безопасни условия на работа, насилието или сексуалният тормоз.
Законът за прозрачност е създаден по непрозрачен начин
Проектозаконът, подготвен от координатора на специалните служби, се писа в продължение на месеци, без публикуването на нито един политически документ. Той никога не се появи в официалния списък на законите, по които се работи. На 24 октомври 2017 г. бе представен на обществеността. Обсъждането му бе в рамките на 6 работни дни. Законът ще влезе в сила едва на 1 януари 2018 г. Противно на официалните съобщения, обществените консултации бяха повърхностни. Те се претупаха на бърза ръка, само за да се отчете, че са проведени.