Презумпцията за невиновност не е нарушена в случая с телевизионния канал, отсъди ЕСПЧ

Служители на турски телевизионен канал, излъчван в Германия, създават две благотворителни организации и започват да събират дарения в ефирно време. През 2006 г. германската прокуратура инициира разследване за неправомерно използване на тези дарения.

След като даренията започват да се събират в ефирно време, германската прокуратура обвинява З. Караман, директор на телевизионния канал, както и няколко негови служители в измама, а районният съд във Франкфурт осъжда двама от обвинените за извършването на измами. Караман не бива осъден, въпреки че името му се посочва няколко пъти в решението.

Караман се обръща към Федералния конституционен съд, като се позовава на презумпцията за невиновност. Неговият иск е отхвърлен. Ето защо Караман се обръща към Европейския съд по правата на човека, като претендира, че използването на името му в решението от 2008 г. (иск 17103/10) е в нарушение с член 6 § 2 от Конвенцията (презумпция за невиновност).

В решението си от 27-ми февруари 2014 г. съдът постановява, че нарушаване на презумпцията за невиновност е налице тогава, когато данните на трето лице са упоменати в мотивите на съдебното решение. Или казано по друг начин, съдиите в Страсбург напълно се съгласиха с аргумента на своите германски колеги, като изтъкнаха, че в сложни дела, заведени срещу редица хора едновременно, е абсолютно необходимо за съдията да анализира участието на трети страни, за да отсъди по възможно най-точния начин. Що се отнася до информацията, пряко засягаща тези хора, съдията трябва да използва само минимума данни, необходим за вземането на решение по делото.

Според презумпцията за невиновност в германското законодателство, съдът не трябва да осъжда деяния на хора, които фактически не са дадени под съд. Съдът, разгледал делото за конкретния случай на измама, е трябвало да установи местоположението на престъпната група, а именно, че тя се намира в Турция. Трябвало е също така да се прецени кои са лидерите на тази престъпна организация, както и кои са хората, отговорни за плана, чрез който са присвоени парите. За да проведе цялостен анализ на фактите по делото, съдът във Франкфурт не е могъл да избегне споменаването на Караман, който е турският директор на телевизионния канал, спомогнал за осъществяването на измамата.

ЕСПЧ изтъква, че германският съд споменава Караман като "обвиняем в отделен случай”, тъй като производството срещу него все още не е било прекратено. Съдът не го осъжда по никакъв начин, нито разглежда неговата вина. Споменавайки "хора, които действат зад кулисите", германският съд отново не осъжда вината на Караман. Още повече, германският Федерален съд, както и германският Конституционен съд, споменават в своето решение (публикувано на интернет страницата на Федералния съд), че разглеждането на Караман като извършител би представлявало нарушение на основния принцип на наказателния кодекс - презумпцията за невиновност. ЕСПЧ стига до заключението, че при толкова сложен случай с редица обвиняеми, германските съдилища са се съобразили напълно със спазването на принципа. Имено затова съдът във Франкфурт не е нарушил принципа на презумпцията за невиновност, нито пък Конвенцията. Двама от съдиите са с особено мнение и изтъкват, че поставянето на името на подсъдимия близо до описанието на престъпната група представлява недвусмислено позоваване на вината му.

Случаят е много добра илюстрация на това колко трудно може да бъде за съдиите, когато обвиняемите не са просто няколко на брой хора. От една страна, подобно на немския съд, те трябва да се въздържат от предварителни преценки, но от друга - те са задължени да се позоват на конкретни факти, за да гарантират, че случаят е обсъден в детайли, като в същото време не ощетяват подсъдимите на други, свързани с тях, дела.