В светлината на смъртта на Фидел Кастро и нарастващите репресии срещу движението за демокрация в Куба, Съветът на ЕС и Европейският парламент трябва да си зададат въпроса дали Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС), което ще бъде подписано скоро, наистина е най-доброто, което ЕС може да направи за насърчаване на правата на човека и демокрацията в Куба.
Този доклад разглежда политиката на Европейския съюз спрямо Куба през последните няколко години, залегнала в основата на СПДС. Той анализира ролята на споразумението в контекста на настоящата политическа ситуация в Куба и прави сравнение с предишната политика, дефинирана в Общата позиция на ЕС по отношение на Куба, приета от Съвета на ЕС през 1996 година.
Не спирай реформи в областта на човешките права
Ще сравним начина, по който правата на човека и демокрацията са разгледани в СПДС, със Споразумението за асоцииране, подписано през 2012 г. от ЕС с шест страни от Централна Америка. Виж доклада "Нищо друго освен диалог за правата на човека".
Увеличаването на политическите репресии започна точно след приключването на преговорите през март и след посещението на президента Обама на острова няколко седмици по-късно. Това трябва да се разглежда като следствие от нарасналата самоувереност на правителството в резултат на успешното изграждане на нови отношения с международната общност. Нещата се получиха, без да се налага промяна на политическата система.
Заключението на доклада е, че стратегията на кубинското правителство за следващите години е ясна. Тя не включва никакви реформи на политическата система, както и в областта на човешките права.
Сравнявайки СПДС със Споразумението за асоцииране, подписано от ЕС с шест страни от Централна Америка през 2012 г., става ясно, че изискванията по отношение на демокрацията и човешките права към формално демократични държави са много по-високи, отколкото към авторитарни като Куба.
Трансфер на сила
От тази гледна точка, споразумението по-скоро съдейства на правителството в прилагането на стратегията за прехвърляне на политическата власт от революционното поколение на политическите им наследници, а икономическата власт - в ръцете на военните. Това не спомага правата на човека да се поставят на дневен ред, както претендира ЕС. Следователно, кубинското правителство може да се съобрази със СПДС, без да прави съществени промени в областта на правата на човека.
Международната общност делегитимира стратегията на движението за демокрация да работи за промяна без да употребява сила, защитавайки статуквото в Куба.
Разочарованите граждани ще загубят вяра в мирната промяна и ще се застъпят за използването на сила. Подобна ситуация ще наложи намесата на международната общност.
Погрешна стъпка
Споразумението е грешна стъпка не само по отношение на Куба, но и по отношение на други авторитарни правителства. Ако ЕС принизи изискванията си към една авторитарна държава, ще стане още по-трудно да настоява за промени в други.
Препоръчваме на членовете на Европейския парламент да не дават съгласието си за споразумението.
За повече информация, моля, кликни върху линковете по-долу:
http://m.diariodecuba.com/derechos-humanos/1481159010_27260.html (на испански език)
https://www.civilrightsdefenders.org/sv/news/open-letter-to-eu-on-cuba-negotiations/ (на английски език)
https://www.civilrightsdefenders.org/sv/news/svenska-eu-maste-pressa-kuba-till-att-respektera-manskliga-rattigheter/ (на шведски език)
https://www.civilrightsdefenders.org/sv/news/svenska-sverige-offrar-offentlighetsprincipen-for-god-relation-till-kubas-regering/ (на шведски език)
https://www.civilrightsdefenders.org/sv/news/svenska-ett-lyft-embargo-annu-ingen-anledning-att-gladjas-for-kuba/ (на шведски език)