Германия затяга законите за търсещите убежище, част III: концептът “безопасна страна на произход”

Новите правила влошат положението на хората, идващи от така наречените безопасни страни на произход – термин, който много експерти смятат за проблемен.
Третата част от поредицата разглежда как новият немски закон дефинира понятието "безопасна страна на произход". Това решение си навлече острата критика на правозащитни и граждански организации.

Новата правна действителност

Съществува списък с държави, които Германия смята за "безопасни" страни на произход. Напоследък в този списък влизат главно страните, от които идват много хора, търсещи убежище в Германия. Наскоро бяха добавени 8 държави, сред които Албания, Косово и Черна гора. Според германското право съществува презумпция, че търсещите убежище, идващи от "безопасни" страни на произход, не са обект на преследване. Тяхната молба за убежище се счита за явно неоснователна, освен ако лицето не е в състояние да докаже, че той или тя наистина бягат от преследване. Дори тогава кандидатите са изправени пред съкратени срокове за обжалване. Ново е и правилото, че хората от "безопасни" страни на произход трябва да останат за постоянно в първия си приемен център без право да работят.

Според федералното правителство заявленията на хора от "безопасни" страни на произход трябва да се обработват по ускорена процедура, тъй като се приема за даденост, че само в изолирани случаи са налице условията за предоставяне на убежище, защита на бежанец или субсидиарна закрила.

От гледна точка на човешките права

Новите правила създават и нови проблеми пред спазването на основните права и правата на човека:

  • Експерти изразяват съмнение, че съответните страни са наистина "безопасни". Проучванията показват, че малцинствата, например ромите в Косово, са лишени от достъп до здравеопазване, образование и пазара на труда. Много често на децата е отказван достъп до училищата. Освен че социалните и културни права на малцинствата не се зачитат, такива уязвими групи често стават обект на насилие и нападения. Понякога заплахите стигат до степен, която трябва да се разглежда като преследване по силата на съответното бежанско право.
  • Търсещите убежище имат право на ефективен достъп до процедура по предоставяне на убежище, както е посочено в член 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Това означава, че националните органи са длъжни да разглеждат всяка молба за убежище, безпристрастно и внимателно. Как правната презумпция отговаря на това?
  • Всяко човешко същество има право на защита от дискриминация: принципът на недискриминация е основополагащ за правата на човека, които Германия защитава в член 3.3 от своята конституция. За да се гарантира човешкото достойнство трябва да се гарантират равните свободи на всяко човешко същество. Специалните разпоредби за търсещите убежище, идващи от "безопасни" страни, обръща внимание единствено на техния произход и по този начин нарушават принципа на недискриминация.