Втората част от поредицата разглежда как социалните помощи за лица, търсещи убежище, ще бъдат орязани съгласно новия закон. Това решение си навлече острата критика на правозащитни и граждански организации.
Новата правна действителност
- "Помощи в натура, вместо пари в брой": търсещите убежище, настанени в приемен център за първи път, вече няма да получават пари. Досега те взимаха надбавка в размер на 143 евро, която да използват за градски транспорт, телефонни карти или други лични потребности (социално-културен минимум). Тези неща вече ще бъдат предоставяни в натура. Настанените в приемен център обаче ще продължат да имат право на дрехи, храна и санитарни продукти(физическата страна на жизнения минимум).
- "Нито помощ в натура, нито пари в брой": тези, които са задължени да напуснат страната, но не може да бъдат транспортирани поради причини, за които сами са отговорни, ще получат само вещи за задоволяване на "физическия жизнен минимум", но няма да имат право на никакви други помощи.
Според федералното правителство орязването на помощите цели да премахне "погрешните стимули." Така отхвърлените кандидати за убежище ще напуснат страната по-скоро.
От гледна точка на човешките права
Според експерти по правата на човека е смехотворно да се твърди, че единствено тези стимули са причина за мобилизацията на хората. Миграцията е скъпа, трудна и много често - рискована. Идеята, че няколко евро джобни пари биха могли да убедят хората да вземат такова решение, не отговаря на действителността. Новият закон създава проблеми за основните права и правата на човека.
- Всеки, живеещ в Германия, независимо от своята националност, има основното право на достойно минимално съществуване. Това право се основава на член 1.1 от германската Конституцията (човешко достойнство) във връзка с член 20.1 (принцип на социалната държава). Той предпазва физическото съществуване - това включва храна, дрехи, стоки за бита, настаняване, отопление, канализация и здравеопазване - но и правото да се поддържат междуличностни отношения и да се участва в социалния, културния и политическия живот. В свое решение от 2012 г. Федералният конституционен съд от изрично потвърди, че това основно право се отнася и за лицата, търсещи убежище. Политически съображения като поддържането на ниски социални помощи с цел обезкуражаване на миграцията, не могат да обосноват намаление на помощите под физическия и социо-културен минимум. Човешкото достойнство не може да се модифицира според съображенията на миграционната политика. Как тогава новите регламенти прилагат това решение?
- Съответните права произтичат от Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП): всяко човешко същество има право на социална сигурност (член 9) и право на участие в културния живот (член 15.1.а).
Правата на човека са индивидуални права
Германия е длъжна да зачита и защитава основните и човешките права. Ако тези права са нарушени в Германия, засегнатите лица имат правно основание да внесат иск. Разбира се в този случай конституционните и основните права са много важни.
Освен германските закони и конституция има и други задължения за спазване правата на човека, които трябва да се вземат предвид. Такива са, например, Европейската конвенция за правата на човека и други конвенции на ООН (Конвенцията на ООН за правата на детето, МПИСКП и така нататък).
Изпълнението на тези задължения трябва да е гарантирано от всеки аспект на законодателството, регулиращо предоставянето на убежище. Според нови доклади Германското министерство на вътрешните работи вече планира изменение на закона, което още повече да ограничи правото на убежище. Най-важният въпрос ще бъде дали и как Германия ще се изправи пред задълженията си да защитава правата на човека и основните права.