Испания се отказа от сериозна реформа​ на "Закона за запушване на устата"

Намеренията на новото правителство да реформира скандалния "Закон за запушване на устата​" не намаляват ни най-малко притесненията на защитниците на правата на човека и на испанските граждани.

През лятото бяхме настроени много оптимистично, след като новото правителство на Испания обеща да направи значими промени в Закона за сигурността на гражданите, по-известен като "Закон за запушване на устата". Той налага сериозни ограничения върху свободата на словото и свободата на събиранията. Надеждата обаче е на път да се изпари сега, когато процесът на реформиране е в ход. Настоящите изменения и преговорите, водени в Парламента, ни навеждат на мисълта, че тези части на закона, които най-строго ограничават правата на човека, ще бъдат запазени.

Как стигнахме до тук

Законът за сигурността на гражданите бе предложен през 2013 г. от правителството на тогавашния министър-председател Мариано Рахой. Дясно ориентираната му партия се радваше на мнозинство в двете камари на Парламента по онова време. На пръв поглед изглеждаше, че нормативният акт има за цел да повиши безопасността на хората и да защити обществения ред. В действителност обаче той трябваше да помогне на управляващите да накарат тези, които не са съгласни с тях да мълчат, тъй като страната бе залята от протести против строгите ограничения. Във време на лишения, вместо да отговори на нуждите и исканията на хората, правителството реши да им отнеме правото да провеждат мирни обществени протести.

Когато законът влезе в сила през 2015 г., реакцията бе светкавична. Десетки хиляди граждани излязоха на масови демонстрации пред сградата на Конгреса и на други институции в Мадрид. Те често слагаха сини кърпи или лепенки върху устата си, за да покажат възпиращия ефект, който този нормативен акт ще окаже върху свободата на словото. Международната общност, загрижена за правата на човека, също отправи критика. През февруари 2015 г. четирима специални докладчици на ООН (по правото на мирни събирания; за насърчаване и защита на правото на свобода на изразяване; за насърчаване, и защита на правата на човека, и основните свободи при противодействие на тероризма; и относно ситуацията, в която са поставени защитниците на човешките права) публикуваха съвместно изявление, в което изразиха негативното си отношение към "Закона за запушване на устата". Според тях "той наказва широк кръг от действия и начини на поведение, които са изключително важни за упражняването на основни права, и по този начин рязко ги ограничава". Освен това те смятат, че "рестрикциите, които Испания налага върху основни свободи, каквито са колективното упражняване на правото на свобода на мнение и изразяване, са ненужни и непропорционални".

Liberties, която е партньор на Международни права Испания (МПИ), бе много критично настроена към закона още от самото начало, когато той бе във фазата на проект. МПИ точно, макар и не съвсем изчерпателно, посочва ограниченията, наложени от него. В най-голяма степен са засегнати следните права на гражданите: да снимат полицията и да провеждат публични демонстрации, както и да прекъсват по мирен начин официални действия в случаите, когато те трябва да бъдат преустановени, за да се защитят правата на хората.

Какво не е наред с плана за реформи

Настоящата администрация изглежда възнамерява да не променя много от тези части на закона, които ще предизвикат най-големите проблеми. Първоначално бе казано, че забраната за снимане или филмиране на полицейски служители ще отпадне, но сега изглежда, че е много вероятно тя да остане или поне да се запази под някаква форма. Няма причина за това. Снимането или филмирането на полицейски служители при изпълнение на задълженията им е един от най-добрите начини за търсене на отговорност от онези, които злоупотребяват с властта си. Няма смисъл силата, поверена в ръцете на професионалисти, която освен това е създадена, за да защитава хората, да се противопоставя на тези форми на контрол. Те подобряват отчетността й пред обществото и прозрачността на работата й по пасивен, и мирен начин. Ако някой използва снимка на полицейски служител, за да му навреди, законовите механизми за наказване на извършителя са налице. Те са създадени преди "Закона за запушване на устата".

Други части, които вероятно ще останат, но ще създават проблеми, са забраната за провеждане на мирни събрания пред Конгреса и Сената, когато в тях се провеждат заседания, както и на спонтанни събирания. Двете разпоредби нарушават основното право на свобода на събранията. Именно пред сградите на Парламента и другите обществени институции хората трябва да изразяват недоволството си от правителството. Няма да отида в магазин за обувки, за да се оплаквам от кебапчетата, които ме накараха цяла нощ да прегръщам тоалетната чиния. Държавата е задължена да защитава тези демонстрации, дори когато са организирани спонтанно. Специалният докладчик на ООН за правото на събиране препоръча на всички страни да посочат в "закона, че признават" спонтанните събирания.

Има и друг проблем, свързан със "Закона за запушване на устата". По изключително неясен начин е формулирано наказанието в случаите, когато се пречи на длъжностно лице да изпълнява задълженията си. Така, както е записано, може да се отнася за всичко: от футболни мачове до евикции. Законът гласи:

"Актове на възпрепятстване, целящи да попречат на който и да било орган, публичен служител или официална институция да упражнява законно функциите си, да спазва, или да изпълнява административни, или съдебни споразумения, или решения, когато те се извършват извън законно установените процедури и не представляват престъпление".

Какво се има предвид под "актове на възпрепятстване"? Не се уточнява. Следователно, твърде много власт е оставена в ръцете на полицията. Тя може да действа и да взема решения по собствена преценка. Това означава, че в едно демократично общество законът често се прилага по начини, които санкционират поведение, което е съвсем мирно и легитимно. Странно е, че такава забрана изобщо съществува. Какви ценности защитава тя? Светите права на Купата на краля, може би?

За всички тези престъпления, а и за много други, "Законът за запушване на устата" налага абсурдни глоби. Използвайки данни, получени от Министерството на вътрешните работи, "Амнести интернешънъл" изчисли, че по силата на този нормативен акт държавата е арестувала средно по 80 души на ден и е прибрала поне 25 милиона евро от наложени глоби. Всъщност твърде изненадващо е, че сумата е толкова малка, имайки предвид огромния размер на санкциите, посочени в него: между 30 000 и 600 000 евро за участие в протест, за който няма разрешение; между 600 и 300 000 евро за опит за спиране на евикцията; между 600 и 300 000 евро за прекъсване на публично събитие; до 30 000 евро, ако покажеш "липса на уважение" към полицейски служител. Не можем да определим тези наказания като сурови. Те са жестоки.

Все още има време

Не е твърде късно. Правителството може да се вслуша в исканията на гражданите и защитниците на правата. То може да направи реформи, които действително да подобрят ситуацията, свързана с правата на човека в Испания. Няма никакво съмнение, че "Законът за запушване на устата" е голям провал, без значение дали е написан с циничната цел да заглуши гласовете на критиците, или да повиши сигурността на гражданите.

"На първо място, той изобщо не трябваше да се приема, за да не се налага сега да бъде дерогиран. Въпреки това, реформирането на Закона за сигурността на гражданите е добра възможност, която се предоставя на законодателната власт. Тя може да създаде регламент, гарантиращ спазването на международните норми относно свободата на изразяване и свободата на мирни събирания", каза Лидия Виченте, директор на Международни права Испания.

Всъщност, ако законодателите се съобразят с препоръките на МПИ, те ще помогнат, за да се защитят основните права в страната, без в ни най-малка степен да се пожертва обществената безопасност.

Не е късно да издигнем гласа си и да променим курса, поет от реформата.

За да видиш това съдържание, трябва да приемеш третата част на бисквитките.