Около 9:30 сутринта на 11-ти май полицейски отряд за борба с безредиците, съпровождан от булдозери, влиза в мигрантския лагер при Понте Мамоло в източните предградия на Рим. Жителите на бедняшкия квартал не са предупредени за акцията и дори нямат време да съберат дрехи, пари, документи и лекарства преди домовете им да бъдат разрушени.
Лагерът при Понте Мамоло, често наричан и Rainbow, е дом за около 400 души от различни религии и националности, които живеят заедно в мир от десетилетия. Повечето от тях са бежанци от Еритрея или Сомалия. По време на акцията много от тях бягат от страх да не бъдат задържани от полицията за идентифициране. В действителност, според регламента от Дъблин, щом в Европа пристигнат имигранти, те трябва да бъдат идентифицирани и да подадат молба за убежище още в първата страна, в която стъпват.
Загубили всичко
Бежанците от лагера Rainbow обаче се крият от властите, защото искат да напуснат Италия и да бъдат с роднините и приятелите, които ги очакват в Северна Европа. Те са новите "невидими" хора, живеещи в периферията на градовете ни, без права и без достойнство.
Паянтовите постройки при Понте Мамоло също така бяха дом на хора, които са в Италия от достатъчно време, за да получат правен статут и да станат постоянни жители, а в някои случаи - италиански граждани. Сега те загубиха всичко, включително документите, които така трудно са изкарали.
Някои бяха настанени в помощни центрове из града, а други отседнаха при приятели. 100 от тях обаче отказаха да напуснат. Те се преместиха на паркинга в непосредствена близост до разрушения лагер и разпънаха палатки, предоставени им от хората в квартала и от магазин за спортно оборудване. Помощта на солидарните граждани бе наистина изключително навременна. Много от тях продължават да носят храна, одеяла и чисти дрехи. Всеки протяга ръка за помощ.
По-добър начин
Римските власти, в лицето на Франческа Данезе - общински съветник, отговарящ за социалните политики - обявиха, че разчистването се наложило заради неустойчивата ситуация със здравето и хигиената в лагера. Според правозащитни организации обаче определено е имало по-добър начин за справяне с проблема. Те са работили в продължение на години, за да намерят жилища за тези хора.
В последно време имаше множество срещи на местните власти с мигрантски сдружения и неправителствени организации за постигне на съгласие и изработване на план за социална интеграция, съобразена с особеностите на различните групи жители. Но акцията по разчистването беше толкова внезапна и неочаквана, че всеки опит за медиация бе обречен на неуспех. В крайна сметка се стигна до парадоксалната ситуация много от бежанците да останат на улицата, при по-лоши условия, отколкото преди.
Говорихме с Алберто Барбиери - президент на Medu (Лекари за човешки права) и партньор на Антигона по много проекти - които е бил в лагера, когато булдозерите дошли. Той каза:
"Има шест неща, които са абсолютно неприемливи по време на евакуация: да не потърсиш алтернативни решения за всички обитатели, особено за най-уязвимите; да нахлуеш неочаквано, без да уведомиш обитателите; да дадеш на хората 30 минути или по-малко, за да съберат вещите си; да заплашваш обитателите и хуманитарните работници; да рушиш жилищата, докато вътре още има хора, включително болни и деца; да разрушаваш бараки, вероятно изработени от азбест, без каквато и да е предпазна мярка. Всичко това обаче се случи при Понте Мамоло и сега ние искаме да знаем кой носи отговорност".
През февруари папа Франциск направи "изненадващо" посещение на лагера при Понте Мамоло. Заедно с много деца от Южна Америка, които са живяли там, той изрече молитва на испански език и вдъхна надежда на всички. Срещу тази надежда са безсилни дори булдозерите.
Грация Паризи